Западът е раздвоен за това как трябва да завърши войната в Украйна

Три дни преди Русия да нахлуе в Украйна на 24 февруари, на знаково телевизионно заседание на Съвета за сигурност на Кремъл бившият президент Дмитрий Медведев увери Владимир Путин, че няма причина да се страхува от реакцията на Запада, пише за Financial Times Силви Кауфман, колумнист на Le Mond и сътрудник на академията Роберт Бош в Берлин.

Досега Медведев бива опроверган. По всичко изглежда, че Москва е изненадана от силата и единството на Запада в неговата солидарност с Украйна. Но тъй като руската война навлиза в четвъртия си месец, западните лидери сега обмислят перспективата за продължителен конфликт. Те също така осъзнават, че са застанали зад храбрите украински бойци, без да уточняват края на играта.

В началото на войната целта беше да се помогне на Украйна да устои на напълно неоправдана агресия от една от най-големите армии в света. Тогава се случи нещо неочаквано: тази могъща армия, водена от некомпетентни командири и изправена пред яростна съпротива, трябваше да се оттегли в по-достъпна част от страната. Изведнъж стана правдоподобно, че Украйна, оборудвана с по-тежки оръжия от Запада, действително може да спечели тази война.

Това повдига множество въпроси за поддръжниците на Украйна. Какво означава „да спечели“? Дали победата просто ще изтласка руснаците обратно там, откъдето започнаха на 24 февруари? Или това също означава връщане на окупираните през 2014 г. територии, а именно Крим и два региона на Донбас?

Ако украинското ръководство реши, че неговите въоръжени сили трябва да водят контраофанзива за възстановяване на цялата си територия, Западът ще продължи ли да помага? Какво би довело до отмяна на санкциите? Ако победата за Украйна означава поражение за Русия, колко смазващо трябва да бъде това поражение? Ако това е съревнование между два световни порядъка, единият базиран на правила, а другият - на сфери на влияние, как може да изглежда едно уреждане?

Изправен пред бруталното завръщане на руския въпрос, Западът се нуждае от план, а изглежда няма такъв. Появиха се две течения. Според едното Русия трябва да бъде наказана за своята агресия по такъв начин, че да не опита отново. Ако бяхме реагирахме по-твърдо, когато Путин нахлу в Грузия през 2008 г. и превзе Крим през 2014 г., гласи аргументът, той нямаше да атакува Украйна през 2022 г. Русия трябва да бъде „отслабена“ във военен план, каза министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин на 25 април, отваряйки нова перспектива пред целите на Вашингтон, които остават неясни.

Второто течение също иска Украйна да спечели войната и подчертава, че украинците трябва да решат за коя териториална цел искат да се борят. Но то има различен поглед към бъдещето с Русия. Дори и победена, ядрената Русия пак ще е най-голямата страна и Москва ще трябва да бъде част от всеки нов ред за сигурност, изграден в Европа. На 9 май в Страсбург президентът на Франция Еманюел Макрон използва дума, натоварена с история, за да се обоснове. Русия, каза той, не трябва да бъде „унижавана“.

Този много чувствителен дебат бърка в дълбоките рани на Европа от 20-и век - тези, причинени от Първата световна война и последвалия Версайски договор, довел до възхода на нацистка Германия и 20 години по-късно до Втората световна война, както и раните от съветската окупация на Централна и Източна Европа. Отвъд карикатурния образ на противопоставянето умиротворители-военолюбци, настоящият дебат изправя западноевропейските лидери срещу техните колеги в бившите съветски сателити от Източна Европа.

Руската война в Украйна разкри една изцяло нова вътрешноевропейска реалност. Германия, Франция и Италия са силите, които са най-обезпокоени от новата ситуация, защото тя разбива модела на отношения с Русия след Студената война, изграден върху търговията и енергетиката или, в случая на Макрон, върху мечтата за изграждане на бъдеща европейска архитектура за сигурност.

От друга страна, Полша и балтийските държави смятат, че тяхното дълбоко недоверие към Русия е било потвърдено, като са подкрепени от перспективата Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО. Полша сега предвижда партньорство с Украйна в бъдеща Европа, което може да бъде толкова силно и влиятелно, колкото френско-германският тандем беше в стара Европа.

Що се отнася до Русия, тя няма нужда Западът да я унижава. Путин свърши много добра работа вместо него.