Последиците от Брекзит изплуват

Изненадата не трябва да е, че римейнърите се прегрупират, а това, че ни отне толкова време. Британците осъзнават, че са били омотани от лъжи. Никога нямаше да има компенсация за загубата на най-близкия ни пазар. Милиони турци никога не бяха напът да наводнят страната ни. Регулациите, които трябваше да ни освободят, досега ни позволяват само да пием бира с корона на бутилката (нещо, което всъщност винаги сме можели да правим). Шест години след референдума имаме предложен правителствен законопроект за бюрокрация в европейски стил. Не можехте да си го представите.

Регулациите формират структурата, която определя дали хората живеят в зоопарк или в цивилизовано общество. Те са подробни и придирчиви, защото, докато огромното мнозинство от гражданите са порядъчни, почтени хора, едно малко малцинство не са. Държавните служители очакват злоупотреби и се стремят да ги предотвратят, и така и трябва.

Разбира се, премиерът ще отстоява Брекзит. Измислих фразата „Ако Борис си отиде, и Брекзит си отива“. Повече от всеки друг човек той успя да завърши Брекзит - или, по-точно, наполовина. Сега Брекзит трябва да бъде отменен, и колкото по-бързо, толкова по-добре.

Много консерватори знаят това. Време е те да говорят, както направи наскоро Тобайъс Елууд, призовавайки Обединеното кралство да се върне в единния пазар. Няма смисъл да си в политиката, само за да следваш партийна линия. През 1968 г. се разбунтувах срещу моята партия заради нейното противопоставяне на лейбъристкия Закон за расовите отношения. По-скоро, през 2017 г., бях уволнен като съветник на правителството на Тереза ​​Мей, защото исках парламентът да каже мнението си относно законодателството за Брекзит.

Официалният говорител на министър-председателката каза, че подкрепата ми за поправка, която призовава парламентът да има последната дума по сделката за Брекзит, оправдава уволнението ми.

Брекзит беше постигнат от малка група, която никога не се отказа, използвайки всяко оплакване и заблуждавайки голям брой хора да повярват, че нашите проблеми са по вина на някой друг. Чужденци, Брюксел, държавни служители, имигранти - пръстът беше насочен навсякъде.

Историята се състои от по-големи въпроси: национална гордост; нашето място в света. За тях си струва да се борим, а не за този премиер.