Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

България ще създаде Държавна петролна компания, страната и Европа поетапно отменят рестрикциите си на фона на свиващите се икономики

По-важното от изминалата седмица

Търговските обекти тип мол ще заработят отново от понеделник. Снимка: БГНЕС/БОБИ ТОШЕВ

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Икономиката на България

Въпреки че разпространението на коронавируса и предприетите мерки не повлияха значително на икономическите резултати през януари и февруари, въздействието на пандемията върху българската икономика за първото тримесечие на 2020 г. е сериозно, става ясно от първоначалните данни на НСИ. Българската икономика продължава да расте през първото тримесечие на годината, но с по-бавен темп - показателят от 3,1% на годишна база през октомври-декември слиза до 2,4% през януари-март.

Това е най-слабият темп от втората половина на 2014 г. Въпреки мрачните прогнози за България ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19, които бяха въведени в средата на март, не са успели да забавят темпа на икономически растеж под нулата. Негативните ефекти обаче ще са много по-видими през второто тримесечие, когато бизнесът и домакинствата в страната са засегнати за по-продължителен период от време.

На тримесечна база българският брутен вътрешен продукт се повишава с 0,3%, което на ниво ЕС е най-високият ръст заедно с този на Румъния (също 0,3%), отчетен сред двадесетте държави, които вече са публикували данни за първото тримесечие на годината.

Подобно на данните за БВП, пазарът на труд също не показва сериозни признаци на криза към края на тримесечието при сравнение със същия период на 2019 г., но се появяват сигнали. Безработицата в България е тръгнала нагоре през първото тримесечие на 2020 година след настъпилата стагнация на пазара на труда заради коронавируса. Според данните на НСИ броят на безработните в страната намалява спрямо първото тримесечие на миналата година с 16 хил. души до общо 149 хил. средно през януари-март тази година.

Така коефициентът на безработица пада от 5% на 4,6%. Броят на работещите пък намалява с над 40 хил. души до малко над 3,1 млн. на годишна база, като в групата влизат и тези хора, които са в неплатен отпуск за период, по-малък от 3 месеца. На тримесечна база обаче промените са по-значителни. Броят на безработните нараства за второ поредно тримесечие (с 13,4 хил. през последните месеци на 2019 г. и с 10,4 хил. сега), което е прецедент за последните седем години. Коефициентът на безработица пък се повишава от 4,1% през предходното тримесечие. Броят на заетите също намалява - с над 115 хил. в сравнение с октомври-декември 2019 г.

Епидемията и ограниченията по границите са ударили външната търговия още през март. Според данните на НСИ износът на България намалява с 8,8%, или с над 160 млн. лв., на годишна база до 14,06 млрд. лв. Понижението идва както от продажбите в трети страни, така и в ЕС. Вносът също намалява с 6,3% през март на годишна база, но тук понижението идва предимно от по-слаби покупки на стоки от държави - членки на ЕС.

Министерството на финансите предлага създаването на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката, което да изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти, съобщават от пресслужбата на финансовото министерство.

По този начин ще се оптимизира управлението на задължителните резерви и ще се гарантира постигането им и устойчивото им поддържане в изпълнение на изискванията на европейското законодателство.

Още преди дни финансовият министър Владислав Горанов заяви, че държавата трябва да има повече контрол върху търговията с горивата. По думите му цените с акциз и ДДС, с които горивата напускат данъчните складове, са с десетки стотинки по-ниски от това, което се вижда при бензиностанциите. „Надценката стига някъде до около 50 ст., което според нас е доста висок процент", коментира Горанов.

Съвсем скоро ще бъде готов законопроектът за предложението ни за държавните бензиностанции. Целта е да се свали напрежението по отношение цената и качеството на горивата и да изпълним европейски директиви, каза Емил Караниколов. Ще бъде изготвена оценка на въздествието, отбеляза той на брифинг в ранния следобед.

Дружеството ще спазва всички правила на конкуренцията. Ще има по-ясен конкурент на пазара, така че цените да са ясни и качеството на горивата да се контролира. Държавата ще бъде равноспоставен играч. Това ще направи сектора доста по-предвидим, каза министърът.

Ще има още един играч на пазара като гаранция за конкурентност на сектора. Когато се включи държавата със свои обекти за търговия с горива и при продажба с минимална надценка, ще бъде добре за всички, допълни вицепремиерът Томислав Дончев. Предложението не е нелиберално, полза ще имат потребителите. Обектите няма да имат никакво предимство, заяви вицепремиерът.

В рамките на няколко акта през седмицата страната започна да облекчава бързо мерките за социално дистанциране, наложени с цел ограничаване на разпространението на коронавируса. Парламентът прие промени в Закона за здравето, които позволяват извънредното положение, приключило в навечерието на 13 май, да бъде заменено с нов режим - "извънредна епидемична обстановка", която се обявява с решение на МС по предложение на здравния министър.

Здравният министър отмени ограниченията за работа на музеи, галерии, библиотеки, както и на концерти, сцени и кина, но при 30% от капацитета им. На свой ред премиерът Борисов след среща с абитуриенти в сряда позволи провеждането на традиционните тържествени изпращания на завършващите випуски в дворовете на училищата.

В рамките на този режим здравният министър въведе със заповед временни противоепидемични мерки, които могат да включват и ограничение на основни права като право на придвижване, затваряне на обекти, ограничаване на услуги, забрана за влизане в страната на чужди граждани, които нямат право на пребиваване, и други.

С няколко заповеди през последните дни на седмицата Ананиев разреши от понеделник отварянето на търговските обекти от тип МОЛ и фитнеси, при опредени условия.

Със заповедта се дава възможност институциите от системата на предучилищното и училищното образование да организират обучение на ученици, оценяване и подкрепа за личностно развитие, а  висшите училища да организират обучение и оценяване на студенти и на докторанти, доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.

България  да премахне изискването търговските вериги да отделят специално място за продукти на местни (регионални) производители, което беше въведено в началото на месеца. За това настоява ЕК в официално уведомително писмо, което е първата стъпка в наказателните процедури. Според Брюксел мярката е дискриминационна, тъй като задължава търговците на дребно да третират по-благоприятно местните хранителни продукти. От Министерството на земеделието, което инициира промените, обаче посочиха, че мерките не нарушават правилата и не изкривяват конкуренцията. Но намекват, че ще променят правилата за млечни изделия от българско мляко.

Икономиката на ЕС и еврозоната

Според прогнозата на Работната група за данъчните прогнози на Германия, публикувана тази седмица, федералното правителство ще разполага с почти 100 милиарда евро по-малко данъчни приходи на разположение през 2020 г., отколкото прогнозите през ноември. Според материал на Handelsblatt федералното правителство очаква и през следващата година да не спази т. Нар. „спирачка на дълга“ и да се възползва от разпоредбите за извънредни ситуации.

Германският брутен вътрешен продукт падна с 2,2% през първото тримесечие в сравнение с предходното тримесечие. Това е най-резкият спад след финансовата и икономическа криза през 2008-2009 г. Икономическата продукция намалява с 2,3% в сравнение със същия период на предходната година.

Икономиката на Европейския съюз (ЕС) се е свила с 2,6% на годишна база и 3,3% на тримесечна през първото тримесечие в следствие на коронавируса, сочат данните на Евростат. Положението е по-тежко в страните от еврозоната, където свиването е с 3,2% на годишна и 3,8% на тримесечна база. Те потвърждават експресните данни, които показваха, че европейската икономика се е представила най-зле от 25 години. Двигателят на ЕС - Германия, влезе в рецесия, силен спад отчитат Италия, Франция и Испания. Първото тримесечие само загатва за проблемите на ЕС през второто, защото карантинните мерки бяха въведени едва през втората половина на март. През април икономиката на континента беше блокирана, а през май страните започнаха поетапно да разхлабват мерките.

Държавите членки на ЕС се споразумяха за така наречената програма „Sure“. Тя е предназначена за подпомагане на държави – с кредити на обща стойност до 100 милиарда евро, за заетост при намалено работно време. За финансирането Европейската комисия може да заеме пари на финансовите пазари и да ги предава на отделните държави. Ако премине през одобрението на различните национални парламенти, Sure може да стартира още на 1 юни. Кредитите за подпомагане могат да се заявяват със задна дата до 1 февруари.

Съветът на управителите на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) одобри създаването на предпазна кредитна линия в размер до 240 милиарда евро, която може да бъде достъпна от всички страни в еврозоната за борба с пандемията. Помощта от ESM е част от пакет от 500 милиарда евро, който страните от ЕС одобриха през април и който също включва програмата Sure. 

Последният кръг от преговори за бъдещите отношения на Великобритания с ЕС също беше неуспешен. Преговарящият за ЕС Мишел Барние обвини британците в „липса на амбиция“, а британците от своя страна се оплакаха от „идеологически подход“ от страна на ЕС. Следващият кръг от преговори е планиран за началото на юни.

Според информация на Spiegel Европейската централна банка възнамерява да игнорира решението на Федералния конституционен съд за законността на покупките на облигации. Така на Бундесбанк ще бъде оставено да информира германската общественост и институциите за своите решения, както поиска съдът. От своя страна Европейският съд даде да се разбере, че само той е упълномощен да „установи, че акт на институция на Съюза нарушава правото на Съюза“.

Норвежкото правителство ще преведе рекордната сума от около 38 млрд. евро от суверенния фонд за богатство, за да се справи с разходите около кризата. Това съответства на 4,2% от стойността, определена към 1 януари. Правителството може да надвиши границата от 3% за изтегляне само в трудни икономически времена.

Икономиката на САЩ

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл призова за увеличаване на държавната финансова помощ. В противен случай кризата може да продължи дълго време и да доведе до продължителен слаб растеж и стагнация на доходите. Въпреки това отрицателните лихви все още не са част от арсенала от инструменти на Фед, каза Пауъл. Около 36 милиона души са загубили работата си в Съединените щати от средата на март. Министерството на труда изчислява, че равнището на безработица е около 20%.

Според члена на Федералния резерв Нийл Кашкари пазарът на труда в САЩ изглежда много по-зле, отколкото е официално известно. Всъщност нивото на безработица в момента е 24 или 25 процента, а не официално споменатите 14,7 процента, заяви управителят на филиала на Фед в Минеаполис. Не е ясно и кога ще бъде стигнато дъното, казва той. По думите му това зависи от това дали временното освобождаване на служителите би довело до постоянни съкращения.

Междувременно отново има напрежение между САЩ и Китай. Тръмп обвини Китай, че е страната е отговорна за глобалното разпространение на коронавируса. Китай също очевидно е обсъждал предоговаряне на търговското споразумение. Тръмп каза пред Fox, че Вашингтон няма да предоговаря търговското споразумение с Китай, което беше подписано през януари, като изрази увереност, че Пекин ще изпълни сделката, закупувайки допълнително в рамките на две години американски стоки на стойност 250 млрд. долара.

Според президента Доналд Тръмп САЩ възнамеряват да накарат китайските корпорации да спазват американските счетоводни правила, ако се търгуват на фондовите борси в САЩ. Тръмп обаче предупреди, че подобен ход може да се окаже контрапродуктивен, тъй като може да доведе до това, че китайските компании ще изберат да търгуват на други борси, като на тези в Лондон или Хонконг, вместо на Нюйоркската фондова борса или на Nasdaq. Тръмп заяви в интервю за Fox Business Network в четвъртък, че е „много разочарован" от Китай, след като пандемията на коронавирус избунха толкова скоро след подписването на неотдавнашната търговска сделка.

Междувременно администрацията на Доналд Тръмп направи постъпки към блокиране продажбата на чипове от глобалните производители към Huawei Technologies – ход, който може да засили търканията с Китай.  Министерството на търговията на САЩ заяви, че променя правилото за износ, за да „таргетира стратегически придобиването на чипове от Huawei, които са директен продукт на определен американски софтуер и технологии“. Министерството допълва, че „новината прекъсва усилията на Huawei за подриване на американския експортен контрол“. Промяната в регулацията е удар за Huawei, вторият по големина производител на смартфони в света, и за тайванската TSMC, основен производител на чипове за звеното HiSilicon на Huawei, както и за конкурентите Apple и Qualcomm.

Междувременно Taiwan Semiconductor Manufacturing обяви, че ще изгради звено за производство на чипове в Аризона, докато във Вашингтон нарастват притесненията за сигурността на технологичната вергиа на доставките, която до голяма степен е концентрирана в Азия. По време на мандата си Тръмп търси начини да върне производството обратно в САЩ.

Икономиката на Китай

Китайското министерство на финансите публикува списък на американските продукти, които може да бъдат освободени от действащите наказателни мита. Междувременно китайските медии съобщиха, че правителството обмисля предоговаряне на неотдавнашното споразумение със САЩ.

Глобалната икономика

Ръководителят на Световната търговска организация (СТО) Роберто Азеведо обяви оставката си след седем години на служба. Той ще освободи позицията си на 31 август „по семейни причини", каза Азеведо.

Според прогноза на Международната агенция по енергетика глобалното търсене на суров нефт вероятно ще се понижи през тази година, както никога досега. За 2020 г. се очаква спад от 8,6 милиона барела на ден.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
ИПИ: Какво трябва да е различно в националния план за възстановяване и устойчивост?