Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

CEZ Group ще разгледа възможността България да влезе в сделката за българския ѝ бизнес, страната ни с напредък за преодоляването на икономическите дисбаланси

По-важното от миналата седмица

Американският президент Доналд Тръмп подписа два указа за налагане на високи мита. Снимка: Ройтерс

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

В края на седмицата стана ясно, че CEZ Group ще разгледа искането, представено от "Инерком България", българската държава да влезе в сделката за "ЧЕЗ България". Това става ясно от официални съобщения на двете компании. От CEZ Group не пропуснаха да припомнят, че досега българското правителство не е проявявало интерес за участие в процедурата по продажба, провела се през миналата година.

Междувременно депутати и симпатизанти на БСП, членове на партия "Възраждане" и представители на неправителствени, предимно леви организации, поискаха през седмицата на митинг пред сградата на Министерския съвет оставката на правителството. Протестиращите поискаха спиране на продажбата на активите на ЧЕЗ в България, като обявиха, че зад купувача Гинка Върбакова стои премиерът Бойко Борисов. Те се обявиха и против Истанбулската конвенция, корупцията и ограбването на страната от управляващите.

Малко по-късно стана ясно, че оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова няма да бъде приета. Вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви, че енергийният министър няма вина за случващото се около "ЧЕЗ България", защото законът не дава никакви правомощия на Министерството на енергетиката, нито на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да контролират сделката.  "Няма никакво основание да се търси изкупителна жертва, и то човек, който няма нищо общо", заяви още вицепремиерът. За него въпросът с оставката на енергийния министър е решен.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. икономиката на България се разширява с 3,5% на годишна база, което е с 0,1 процентни пункта под експресната оценка за растеж от 3,6% от февруари и под ръста от 3,9% за предходния период, показват данните на НСИ. Това е най-бавният ръст от второто тримесечие на 2015 г. насам. Основният двигател са покупките на домакинствата, които се увеличават с 3,6% на годишна база (4,6% през третото тримесечие). От друга страна обаче инвестициите отчитат по-силен ръст – с 4,5% (спрямо 4,3%). Растящите заплати и заетостта движат търсенето на български стоки и услуги, но успоредно с това нагоре върви и вносът. Увеличението тук е с 8,3% спрямо същия период на 2016 г. В същото време обаче темпът на годишно нарастване на експорта се забавя от 4,1% през третото тримесечие до едва 2% през последните месеци на 2017 г.

Към края на 2016 г. България е сред лидерите по лоши кредити в региона на Централна и Източна Европа. Това показват данни от доклад на Deloitte, публикуван през седмицата. Делът на необслужваните корпоративни заеми у нас е бил 15,1% и 10% в търговията на дребно. Според доклада България е на четвърта позиция сред 14 държави, които са включени в проучването. Повече необслужвани кредити имат само Украйна (30,5%), Сърбия (17%) и Хърватия (13,6%). В Естония е отчетено най-ниското ниво на лошите заеми от 0,9%. Консултантската компания е изчислила, че за периода 2015-2016 г. както потребителските, така и корпоративните обеми от необслужвани кредити в България значително са намалели съответно с 21,4% и 13,6%. Според анализаторите това е резултат от изчистването на счетоводните баланси от необслужваните кредити и отписването на напълно обезценени експозиции.

България е готова да увеличи вноската си в бюджета на Европейския съюз. Все още не е изчислено с колко точно, но се обсъжда повишение от около 10%. Това коментира финансовият министър Владислав Горанов преди срещата за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС в НДК, в която участва и еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.

гледано: 954   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

Българската народна банка издаде предварителни одобрения по искането на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и на Инвестбанк за пряко придобиване на акциите на Търговска банка „Виктория“. Мажоритарни собственици на кандидатите са Петя Славова и Цветелина Бориславова. Заявленията са били подадени във връзка с участието на двете банки в провежданата от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ процедура по продажбата на акциите на ТБ „Виктория“ и на вземанията на КТБ от дъщерната ѝ финансова институция. Централните банкери са одобрили заявените и от двете банки намерения да влеят ТБ „Виктория“ в своите структури в шестмесечен срок.

България бележи напредък по отношение на преодоляването на икономическите дисбаланси, обяви Европейската комисия през седмицата в анализа си на икономическата и социална ситуация в държавите членки от ЕС в рамките на Зимния пакет на европейския семестър.  Макар че страната остава обект на мониторинг, тази година тя преминава в групата на страните с икономически дисбаланси, след като миналата година бе сред тези с прекомерни дисбаланси. Комисията обаче отбелязва, че в България и Португалия са нужни допълнителни усилия за постигането на устойчива корекция на дисбалансите. Словения вече е позиционирана сред страните без дисбаланси.

Комисията започна задълбочени прегледи на 13 държави членки, включително България, през ноември 2016 г., с цел да анализира дали са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. Специалният мониторинг е насочен към ответните мерки на страните чрез по-активен диалог с националните органи, експертни мисии и доклади за напредъка. Финландия бе извадена от мониторинга миналата година. Макар че финансовият сектор в България укрепва като цяло, уязвимостите остават, пише ЕК в доклада си. Комисията отбелязва значителните усилия за подобряване на банковия и небанковия надзор у нас, както и законодателните поправки, въведени за управление на риска за банковия сектор. При пенсионните фондове обаче концентрацията на активи на сравнително неликвидния местен пазар и сложната структура от собствености и свързани компании се нуждаят от допълнителен мониторинг.


Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Анализи
Какво липсва в плана за действие по пътя към ERM II?