Какво ЯЦБ и ЕЦБ (не) ще направят по време на следващите си срещи

Японската централна банка (ЯЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се въздържат от големи промени в политиките си по време на срещите им тази и другата седмица, въпреки че и Страната на изгряващото слънце, и еврозоната наскоро отчетоха най-силния си икономически растеж от повече от десетилетие, пише в свой анализ Bloomberg.

Засега инфлацията (която се счита за твърде слаба) и валутите им (които се считат за твърде силни) ще доминират в процеса на вземане на решения.

В ЕЦБ вероятно ще има по-голямо раздвояване по време на вътрешните дискусии, когато управителния съвет на банката се срещне в четвъртък. Основният въпрос е свързан с политическите насоки, които ЕЦБ предоставя на пазарите за това, което ще се случи, след като текущата програма за месечно изкупуване на активи на стойност 30 млрд. евро изтече през септември.

Успокоени от по-силния растеж и притеснени от непредвидените последици от продължителното разчитане на неконвенционални парични мерки, включително свръхстимулиране на пазара, присъщо на програмата за количествени облекчения, и ниски лихви, някои членове на УС настояват за това, което управителят на ЕЦБ Марио Драги нарече през януари „внезапно спиране“, т.е. приключване с изкупуването на активи през септември. 

Драги ще настоява за постепенна и зависеща от определени условия промяна в политиката на банката, като вероятно ще се стреми да забави даването на каквито и да било сигнали до лятото. Следвайки тази линия, ще се цитира загрижеността за ниската инфлация, поскъпването на еврото и възможностите от достигане на пик на някои от европейските двигатели на растежа. Би могло да се посочи и евентуално въздействие на несигурността по отношение на търговската политика на САЩ. 

Японската централна банка също би трябвало да мисли за промяна по отношение на паричната си политика, но вероятно ще го направи след ЕЦБ. ЯЦБ се сблъсква със сходна ситуация по отношение на това как да промени паричната си политика за изкупуване на активи на фона на ниските лихви в страната. Централната банка на Япония обаче ще избегне със сигурност намек за каквито и да било промени, докато парламентът обмисля номинациите за членове на Управителния съвет на регулатора.

След дългогодишно експериментиране и продължително разчитане на неконвенционална парична политика централните банки в развитите икономики, водени от Федералния резерв, са на различен етап от прехода към неутрална парична политика. Така или иначе през следващите няколко тримесечия ще станем свидетели на едновременно последователно затягане на количествените улеснения. Този процес ще създаде условия за евентуално по-високи лихвени проценти в Европа и Япония, се казва още в анализа на Bloomberg.

Скоростта на този процес за индивидуалните институции ще зависи от инфлацията и движенията на валутите. Друг важен фактор ще бъдат мерките, прилагани от националните правителства, които се очаква да бъдат по-активни в икономическата политика в ключови развити страни като Франция, Германия, Япония и САЩ. В този процес ще стане ясно дали централните банкери като цяло могат да постигнат това, което Федералният резерв е успял да постигне досега, а именно „красива нормализация“.