Лагард втвърдява тона в дебата за стимулите

Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард втвърдява тона спрямо 25-членното ръководство на институцията по въпроса с паричните стимули.

Решението от миналата седмица да се запази темпът на извънредни покупки на облигации е било силно повлияно от коментарите на Лагард в Лисабон три седмици по-рано. Тогава тя заяви, че е „твърде рано“ и „всъщност ненужно“ да се мисли за намаляване на стимулите, посочват запознати пред Bloomberg.

След нейните коментари ръководството на ЕЦБ е взело решение, че ще е в ущърб на икономиката, ако се забавят покупките сега, посочват запознати. Говорител на ЕЦБ е отказал коментар.

Това представлява промяна в подхода на Лагард, която пое поста през 2019 г. с обещанието да се вслушва в различните мнения и да изгражда консенсус. И макар тя до голяма степен да го постигна, това доведе до като цяло забавен отговор на последствията от пандемията, както и объркване за това дали Управителният съвет ще реагира на растящата доходност по европейските облигации.

Всичко това може да зададе тона и за следващия етап от кризата, в който Лагард ще трябва да организира плавното излизане от извънредните мерки, както и да прецени стимули в какъв размер да се прилагат със старите инструменти.

Септемврийската среща, когато ще има готова нова порция икономически прогнози и по-затвърдено възстановяване – и когато се очаква инфлацията да е над целта – се смята за следващия голям тест.

Лисабонският подход наподобява по-скоро тактиката на предишния управител Марио Драги, който използваше публични събития, за да каже на икономистите и инвеститорите как предпочита да се действа, разпалвайки очаквания, които впоследствие Управителният съвет не можеше да си позволи да разочарова.

Това му помогна да прокара някои от своите емблематични политики като количествените облекчения, въпреки че също така доведе и до напрежение и несъгласия, особено към края на мандата му.

Преди коментарите на Лагард в португалската столица се натрупваше инерция за провеждането на дискусии в Управителния съвет за това дали да се забави покупката на облигации. С отварянето на икономиките и напредването на процеса по ваксинации започна да се прокрадва идеята, че не е необходима толкова голяма парична подкрепа.

Икономистите и инвеститорите, които бяха разделени по въпроса дали покупките ще се забавят, преразгледаха очакванията си след нейното изказване и след като нейни колеги, включително управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, последваха с подобни послания.

В крайна сметка Лагард спечели подкрепа за решението покупката на облигации да остане със „значително“ по-бърз темп, отколкото през първите месеци на годината, въпреки че имаше известно несъгласие около някои детайли.

Но споровете около различията в Управителния съвет за следващите ходове вече назряват. Някои членове са използвали срещата от миналата седмица, за да подчертаят рисковете пред инфлационните прогнози, а през тази седмица тези виждания бяха подчертани и в някои публични изказвания.

Драги успяваше да овладее подобно несъгласие, контролирайки дебата около спорните въпроси. През 2012 г. изказването му, че ще направи „каквото е необходимо“, принуди колегите му да приемат програмата за неограничена покупка на облигации само шест седмици по-късно, за да може да се овладее дълговата криза.

Сега Лагард също предприе по-директен и недвусмислен подход за това какво, според нея, трябва да е на дневен ред – или извън него.

По време на пресконференцията след решението на ЕЦБ миналата седмица тя бе попитана кога ЕЦБ ще реши как да излезе от кризисния режим.

„Бих се върнала към моето изказване от Лисабон“, коментира тя. „Твърде рано е, твърде прибързано е, не е необходимо да обсъждаме тези дългосрочни въпроси“, заяви тя.