Бичите пазари приключват, когато свършат песимистите

Сякаш много хора все още смятат, че пазарите само се покачват. Купувайте на дъната! Дръжте позициите си за цял живот! Акции. Облигации. SPACs. Недвижимости. Суровини. Крипто. Дори GameStop отново поскъпва. Настроението е следното: Активите вървят нагоре, кешът е за загубеняците. Това не бе лош залог. Внезапният коронавирусен мечи пазар от март 2020 г. бързо се превърна в бичи. И така, откъде да знаем кога да скочим от неуправляемия влак, без да ни прегази друг, пише Анди Кеслър за Wall Street Journal.

Едва ли откривам топлата вода, като смятам, че пазарите могат и да спадат. И то с много. Бях донякъде нов на Уолстрийт, когато крахът от 1987 г. заличи 22,6% от индекса Dow Jones Industrial Average. В ретроспекция това е нищо. Веднъж партньор в стара инвестиционна банка ми каза, че не сте видели истински мечи пазар, докато не загубите 90% от парите си.

В средата на 90-те години със свой партньор управлявах хедж фонд върху технологични акции с малка капитализация. Изпитахме (меко казано) турбуленция, когато председателят на Федералния резерв Алън Грийнспан обяви наличието на „безразсъдна еуфория“ на пазара през декември 1996 г. и отново през лятото на 1997 г., когато валутна криза засегна Индонезия, Южна Корея и Тайланд.

Бяхме изградили портфолио от това, което се надявахме да бъде следващата вълна от високоразвиващи се технологични компании. Все още никой не вярваше. Повечето от тези акции се търгуваха на гише. Маркет-мейкърите определяха цените "купува" и "продава". В повечето дни притежавахме очаквания поток от печалбите на едно вълнуващо бъдеще, но в други - просто хартийки.

През 1998 г. имаше нова азиатска валутна криза, съчетана с колапс на рублата. Малцина знаеха, че гениите от хедж фонда Long-Term Capital са натрупали куп лоши залози. И когато казвам това, имам предвид дългов Чернобил, който чакаше да се взриви. Това стана през онзи септември.

Пазарите отвориха с големи разпродажби. Инвеститорите купуваха щатски ДЦК и продаваха всичко рисково, каквито за съжаление, тогава бяха вложенията на нашия фонд. При отварянето бяхме с 10% надолу. След като маркет-мейкърите бяха наводнени от поръчки за продажба, те просто понижиха офертите си "купува", за да отблъснат продавачите, което обаче не се случи.

Не продадохме нито една акция, но цените спадаха и спадаха, тъй като офертите бяха безумно ниски и продавачите ги приемаха. Dow Jones спадна с по-малко от 5%, но нашият фонд се срина с почти 40%. Обърнах се към партньора си и казах: „Е, нищо не знаете, докато не загубите 100 милиона долара още преди закуска“ - инвеститорски пари, но все пак боли.

Ние си върнахме някои загуби, тъй като страховете от апокалипсис изчезнаха. След това започна истинското безумие на бичия пазар през януари 1999 г. и продължи още една година. Дотком компаниите достигнаха своя връх в началото на 2000 г., но през октомври  продажбите се засилиха и спряха едва през 2003 г., като пазарът спадна с една трета.

Сетихте ли се за онзи банкер, който говореше за загуба от 90%? Той имаше предвид края на 70-те години - период, характеризиращ се с поскъпване на акциите сутринта и спад следобед. Разбира се, след 2000 г. високолетящите технологични имена спаднаха с 90%, а някои дори до нулата.

Кога завършват тези бичи пазари? Когато и последният скептичен купувач най-накрая види светлината и купи мечтата, че всяка кола ще бъде електрическа, че криптото ще замести златото и банките, че ще отглеждаме месо във вертикални ферми и ще се возим на въздушни таксита до Марс. Последните скептици (може би вече) се убеждават, че няма път надолу. И тогава бум - балонът се пука.

Бичите пазари се нуждаят от гориво. Когато се включат и последните купувачи, вече няма по-големи глупаци, които да купуват, независимо колко добре се представят компаниите в действителност. Цената на мечтата е калкулирана и фирмите могат само да отговарят, но не и да надхвърлят очакванията.

Упоените от днешния бичи пазар не трябва да забравят, че притежаваните от тях ценни книжа са само лист хартия. Нискодоходните американски съкровищни ​​бонове и облигации са безопасни, тъй като са гарантирани от правителството на САЩ, от постъпленията от данъци и от активите на страната (мислете за земята, а не за златния резерв).

Акциите са подкрепени от очакванията за бъдещи печалби, но ако надплатите по време на периоди на големи очаквания (като днешния), тогава потенциалът за спад е огромен. Криптото се движи единствено от вярата на онези, които му приписват качество за съхранение на стойността. Дори зад изкуството и екзотичните автомобили стои само вярата, че богатите ще плащат за уникалност. Вярата обаче става оскъдна, когато започнат разпродажбите.