Матео Салвини и Борис Джонсън имат поне едно общо нещо. И двамата неправилно прецениха способността си да предизвикат предсрочни избори. Но има допълнителен урок от внезапното падане на Салвини: тактическото оттегляне от правителството може да има своите последици, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Салвини, лидерът на популистката партия „Лига“ в Италия, излезе от коалицията си с движението „Пет звезди“ в неправилен момент. Два месеца по-рано той можеше да успее да предизвика избори. Но след като реши да напусне кораба през август, той даде на „Пет звезди“ перфектното извинение да се обедини с лявоцентристката Демократическа партия, тъй като изборният график щеше да направи невъзможно Италия да приеме бюджета си за 2020 г. Неприемането на бюджета щеше да доведе до задължително и вредно увеличение на данъка върху добавената стойност.
Италия, както и много други европейски държави, има парламент с фиксиран мандат, както и Обединеното кралство от 2011 г. Както току-що видяхме във Великобритания, вече не е възможно премиерът да „свиква“ избори без съгласието на Камарата на общините. Така че, въпреки че Великобритания и Италия имат много различни политически системи, парламентарните мнозинства могат да се налагат, като формират алтернативни правителства.
Има още един паралел. Една от причините Пет звезди в Италия и лейбъристката партия в Обединеното кралство да не подкрепят изборите бе страхът от загуба. „Лига“ на Салвини спечели 36% от гласовете на европейските избори през май. Заедно с друга малка дясна партия тя можеше да преодолее прага, необходим за придобиване на властта, ако резултатът бе повторен на общи избори. След напускането на правителството популярността на Салвини намаля. Заедно „Пет звезди“ и Демократическата партия сега са в удобно положение, като Салвини се самоунищожава, бидейки опозиция.
Не очаквам да излезе нещо добро от новото италианско правителство. Нито една от партиите няма стратегия как да се справи с настъпващата рецесия. Но коалицията може да се окаже устойчива по други причини. Дори не бих изключил, че тя може да издържи до 2023 г., когато са следващите избори.
Може ли да се случи нещо подобно във Великобритания? Разбира се. Ако Джонсън подаде оставка като премиер, за да избегне отлагане на Brexit, може да се сформира правителство на националното единство, подкрепено от лейбъристите, Либералните демократи, Шотландската национална партия и група от независими депутати. Първоначалният мандат на това правителство би бил за удължаването на срока за Brexit и провеждането на избори. Разбира се, участниците в него могат да променят мнението си, когато осъзнаят, че няма какво да спечелят от изборите. Така че това, което би дошло като спасително правителство може да остане на власт до 2022 г., когато предстоят следващите избори. Такова правителство може да унищожи политическите кариери на Джонсън и лейбъристкия лидер Джеръми Корбин. Но може да спре Brexit, което го прави привлекателно за привържениците на оставането в ЕС. Това е рестартиращ проект.
Салвини подцени противниците си. Джонсън би направил същата грешка, ако вярва, че бързо може да се възстанови, след като подаде оставка. Той може да открие, че дори популярността му да се повишава, парламентът може да продължи да не допуска избори, които той да спечели.
За да разберете по-ясно значението на продължаването на управлението за Джонсън, помислете как изглежда настоящата ситуация от гледна точка на Европейския съвет, чиито членове са премиери и президенти. Този орган не приема заповеди от парламентите, нито от съдилищата на отделните държави. Ако Джонсън напише писмо с искане за отлагане на Brexit, другите премиери и президенти със сигурност ще го попитат на заседание при закрити врата дали наистина има предвид това. Те може да действат срещу неофициалния му съвет, но не бих заложил на това. Някои от лидерите пък имат свой дневен ред.
Закон, приет от парламента, принуждаващ Джонсън да поиска удължаване срока за Brexit, би бил на място, но не е непробиваем. Европейският съвет може да каже например, че ще отложи Brexit след 31 октомври, но само ако Обединеното кралство проведе избори или втори референдум. Това не би било необоснован отговор. Какво правим тогава?
Ето защо мисля, че привържениците на оставането направиха грешка, избирайки законодателния път, вместо да се опитат да преследват самия Джонсън, като го заменят като министър-председател. Много политици, журналисти и дори юристи от Обединеното кралство не са чели или размишлявали върху член 50 от Лисабонския договор. Законът на ЕС дава възможност за едностранно отменяне на член 50, веднъж след като е бил задействан. Но той не позволява на Обединеното кралство да оттегли опцията за Brexit без сделка, без да представи алтернатива. Удължаване на срока е възможно, но зависи от други.
Най-голямата надежда за привържениците на оставането сега е да овладеят изпълнителната власт. Единственият начин Brexit да бъде осуетен в крайна сметка е чрез правителство, което вярва в такъв курс. Няма друг начин.


Осводиха двама от шестимата българи, обвинени в шпионаж от Великобритания
Честваме паметта на св. равноапостолна княгиня Олга
Испания победи Белгия и ще срещне Франция на полуфинал
България, Гърция и Румъния се сблъскват с траен демографски спад
АПИ планира цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
Apple съди OpenAI за кражба на търговски тайни
САЩ настояват Иран да обяви Ормузкия проток за отворен за всички кораби
Фондовете ще навлязат на жилищния пазар у нас до 10 г., засега все още са мираж
Козметиката може да е следващата мека сила на Китай
Фермерите в Уганда се противопоставят на петролопровод на стойност 5 милиарда долара
15 чудесни коли на старо, по-евтини от почивка в Слънчев бряг
Изоставена Toyota Land Cruiser възкръсна след години в гората
Суперколата на BYD: За европейци - 200,000 евро, за китайци - 64,000
Купена за 400 долара, тази кола струва 3 милиона днес
Прогрес: Volkswagen замени модерните косачки с... овце
Във Франция: Осъдиха мигрант от Алжир, удишил и разчленил съпругата си
Обвит в легенди: остров Кафканас, свързан с майката на Александър Велики