ЕС все още не е осмислил сериозно какво ще коства да осигури сигурността на хранителните си доставки във военновременна среда. Основателите му го направиха; затова през 1962 г. беше въведена Общата селскостопанска политика (ОСП). Подписалите Договора от Рим знаеха, че цената на провала е гладът, пише Джон Дизърд за Financial Times.
Наследниците им изглежда са забравили както недостига по време на война, така дори и кризата от 2008 г. която беше последният път, когато ключови селскостопански суровини бяха толкова скъпи, коментира анализаторът. Тогава беше отпуснат скромен „помощен пакет“ на ЕК в размер на 500 млн. евро за селскостопанския сектор, както и „временна кризисна рамка“ за фермери, производители на торове и на рибарите.
Но се наблюдаваше очевидна липса на спешност от страна на Комисията. Комисарят по земеделието Януш Войчеховски каза по време на реч този месец, че „ЕС не е изправен пред риск, свързан със сигурността на хранителните доставки“.
Но е точно обратното. По-конкретно, фермерите нямат достатъчно минерални торове или дизелово гориво, за да поддържат производството на храни. Както се изрази, акуратно според Дизърд, един човек от торовата индустрия,„последните капки дизел би трябвало да бъдат използвани от трактор, който ще пръска торове, произведени с последните количества газ“.
Това не са приоритетите, определени от настоящото европейско законодателство. В регулацията от октомври 2017 г., „касаеща мерки за сигурността на газовите доставки“, производството на торове и доставките на храни не са споменати като официален приоритет. Това е погрешно. Ръстовете при цената на газа през миналата година доведоха до масово спиране работата на европейските производители на азотни торове във време, когато руските и китайските производители бяха намалили износа.
Ако има ново сътресение при газа тази година, като отрязване на руските доставки, бързо ще се образува недостиг на храни в Европа. Фермерите, производителите на торове и рибарите трябва да получат приоритет при доставянето на газ и дизел пред потреблението на домакинствата.
Ако ръководителите от Брюксел не са забелязали, ние сме свидетели на смущения в газовите доставки. И макар че е приятно, говорейки като член на домакинство от ЕС, че газът ни не е обект на дажби, бих бил по-обезпокоен, ако имаше недостиг на храни, категоричен е анализаторът.
Това все още не се е случило. Но ще има недостиг на храни следващата година, ако бъдат ограничени посевите, които се засаждат сега. Храната, която ядем, бе добита с помощта на торове и дизелово гориво на цени от миналата есен.
Ако Европа не промени приоритетите си, фермерите ще икономисват амонячните торове идната есен за реколтата от пшеница през следващата година. Европейските фермери вече ограничиха заявките си за скъпите фосфатни торове, но ще отнеме около две години лошите ефекти от това да бъдат усетени. Липсата на амонячни торове бързо ще се трансформира в бедствена реколта.
Високопоставените европейски представители не са единствените политици в света, които имат трудности с пълното разбиране на проблема. Саманта Пауър, администратор на Американската агенция за международно развитие, изрази наскоро мнение в телевизионно токшоу, че „в резултат [от недостига на торове] ние работим със страните, за да обмислим естествени решения като оборски тор и компост. И това може да ускори преходите, които така или иначе биха били в интерес на фермерите. Така че, никога не оставяйте кризата да отиде на вятъра…”
Пауър, въпреки високия ù пост, изглежда не знае за един лош пример за такъв преход: Шри Ланка. Ръководството на островната държава се реши миналия април на рязък „преход“ към затворени методи на земеделие, при които органичният материал се рециклира обратно в почвата, забранявайки вноса на синтетични торове. Резултатите бяха катастрофални, ескалирайки и без това тежката икономическа криза. Добивите на ориз спаднаха силно, което допринесе за широко разпространения недостиг на храна и скока на инфлацията.
За щастие само около 4% от потреблението на природен газ в Европа отива за производство на амонячни торове, според експерт от индустрията. Това обаче е най-голямото индустриална употреба на газа. Вярвам, че осигуряването на адекватни хранителни доставки за Европа ще изисква субсидирано заделяне на природен газ за торове и дизелово гориво за селскостопанска техника до края на войната в Украйна и отварянето на черноморските пристанища.


"Мрачно сърце" с премиера за България от 8 август по Bulgaria ON AIR
21-годишен мъж от ПТП със загинал във Варна бе задържан за срок до 72 часа
Европейски футболни федерации обсъждат бойкот на световното първенство
Илияна Йотова: Обнародвам бюджета за 2026 г.
Катастрофа между кола и тир във Варна
Акрам от Deutsche: Инерцията при търговията продължава през юли
Шоково вдигане на данъчните оценки може да повлияе сериозно на бизнеса с имоти
Nvidia ще инвестира 5 млрд. долара в компанията за изкуствен интелект на Иля Суцкевер
Вторият еднорог на Литва: Европа регулира AI, преди да даде шанс на иновациите
Орбиталните центрове за данни са луда идея. Да действаме
Bentley показа салона на първия си електромобил
16 или 22 градуса: коя настройка охлажда купето по-бързо
Това ли е най-безумното обяснение за превишена скорост
Механици посочиха най-добрите и най-лошите бензинови двигатели
Brabus влиза в дълбоките води: 1450 конски сили за нов катамаран
На 38-годишна британка е разчлененото тяло, открито в куфар в Атина
Откриха останки от мамут край русенското село Ряхово
Лавров: Западът спаси нацизма, който унищожи СССР
След хаоса на "Карадере": Да няма забрана за къмпингуване, а само регламент
Жега на Балканите: В Сърбия се подготвят за 42°C