Инфлацията - следващият кошмар за Европа

Знаете ли коя е единствената дума, която европейските правителства наистина не искат да чуят в момента? Инфлация.

Почти няма нещо друго, което би могло да изплаши повече лидерите на ЕС, защото с инфлацията ще последва покачване на лихвените проценти, а това може да превърне дълговете в Европа в непреодолими препятствия, пише онлайн изданието Politico.eu.

Това би довело до нова дългова криза, която пак да постави под въпрос жизнеспособността на валутния съюз на блока, допълва изданието.

Мащабни програми за подкрепа, стартирани по време на коронавирусната криза, тласнаха дълга на еврозоната до около 100 процента от икономическата продукция средно. За някои държави числото е значително по-високо, докато правителствата се борят за спасяване на компании и работни места.

Досега политиците омаловажаваха опасенията, като подчертаваха ниските разходи за обслужване на дълговете. „В днешно време това не е огромен проблем с толкова ниски лихвени проценти и активността на Европейската централна банка (ЕЦБ)“, коментира еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони този месец.

Все по-голям брой експерти предупреждават, че инфлацията може да се върне по-рано от очакваното, а това рискува да сложи край на голямото разхлабване на ЕЦБ и да доведе до ръст на разходите по заемите.

„Икономическите условия след избухването на пандемията нямат прецедент през последните 50 години“, коментира председателят на UBS и бивш президент на Bundesbank Аксел Вебер пред медията. „Рисковете заради прогнозата за инфлацията са необичайно големи, включително рискът от значително увеличение на инфлацията през следващите пет години, което може да започне още тази година“, допълва той.

Тъй като краткосрочните фактори – например блокажи в производството и задържане на търсенето на фона на коронавирусната криза, се очаква да подкрепят инфлацията тази година, някои анализатори предупреждават, че нарастващите цени на активите, масивните фискални стимули и демографските тенденции ще превърнат тези временни увеличения на цените в по-постоянна тенденция.

Дори незначителни промени в лихвените проценти могат да доведат до милиарди допълнителни разходи за обслужване на дълговете на страни като Италия, където държавните заеми достигат 160% от БВП, а икономиката едва мърда в последното десетилетие.

Много икономисти бяха обявили инфлацията за официално мъртва. През последното десетилетие развитието на цените не достигаше целта на ЕЦБ от малко под 2 процента, а централните банки прогнозираха още от същото през следващите три години. Тази гледна точка се споделя от повечето международни институции, включително Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).