Жените плащат цената на прехода в китайската икономика

През последните две десетилетия китайското правителство наложи поредица реформи, разработени с цел да съживят и либерализират икономиката на страната. За китайските жени обаче резултатите не винаги са положителни, пише BBC.

В страната с най-многобройно население в света, където мъжете са повече от жените, интерес буди фактът, че изглежда вече по-малко жени се присъединяват или задържат в трудовата сила, отколкото през предходните десетилетия.

Някогашният председател на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун бе известен с мотото, че на "жените принадлежи половината небе". При 90% от китайските жени в трудоспособна възраст в градовете, които работеха през 70-те години на 20 век, нещата изглеждаха точно така.

С набирането на скорост на пазарните реформи, привличащи повече частни компании сред работодателите, делът на работещите жени обаче постоянно намалява - към 2010 година преброяване на населението показа, че само 44,7% от жените работят. Този дял е значително по-голям, отколкото в някои развити страни, но все пак представлява огромен спад.

Сред критиците на реформите е коментаторката на социални теми и автор Чжан Лицзя, която посочва, че преходът на Китай от планова икономика към пазарен икономически модел е донесъл промени и възможности както за мъжете, така и за жените, особено за образованите жени в градовете. Той обаче е съпътстван от известно отстъпление, включително и загуба на работни места.

"Според мен жените понесоха по-голямата част от цената на прехода от планова икономика към пазарна икономика. Например, в буксуващи държавни предприятия, жените винаги са първите освобождавани", посочва тя.

Чжан има личен опит от промените, за който пише в книгата си "Социализмът е велик". Израснала в Нанцзин, столицата на източната китайска провинция Цзянсу, тя започва да работи във фабрика за ракети на 16-годишна възраст. Селото, в което живее, служи като жилищна база на местния машиностроителен завод, който е управляван от министерството на авиокосмическата промишленост.

"Имаше правило, че жени на около 45-годишна възраст биваха освобождавани от предприятието ми", казва тя, намеквайки, че това е било всеобща практика в завода.

Според авторката преходът към пазарна икономика е позволил на повече компании да им се разминава за безскрупулни практики към работещите жени в Китай.

"Преди имаше някакъв вид равенство в маоистки стил между половете. Сега то е заменено от открит сексизъм", казва тя.

По думите на анализаторката е "много по-трудно е да си намериш работа, защото се поставят допълнителни изисквания", някои компании дори отказват да наемат жени в детеродна възраст.

Понякога, ако жена забременее, я уволняват. Понякога принуждават жените да напишат "обещавам, че през следващите десет години няма да имам деца".

Публикувани неотдавна данни сочат, че жените в китайските градове сега печелят 67,3% от това, което получават мъжете. Жените в провинцията печелят дори още по-малко - 56%.

Както и в други страни, за това несъответствие в доходите на жените и мъжете има редица фактори. Една от разликите в Китай обаче е задължителната пенсионна възраст. Жените трябва да се пенсионират по-рано от мъжете - за държавни служителки това е възраст от 55 години срещу 60 години за мъжете.

Може би е достатъчно да се погледне към политическия елит на Китай, за да се види неравенството в представителството на мъжете и жените в трудовата сила. Управляващата Комунистическа партия има само една жена в 25-членното Политбюро, а по-могъщият Постоянен комитет на Политбюро никога не е имал жена член. Сред 204-те членове на Централния комитет само 10 са жени.

Китай премина през период на бърз растеж. Фактът, че дълбоко вкоренените традиционни представи за ролите на мъжете и жените се запазват, означава, че на страната все още й предстои да измине дълъг път, докато постигне истински пробив, който да подкрепи огромната й икономика.

(БТА)