Лагард е вдъхновен и необичаен избор за ръководител на ЕЦБ

Кристин Лагард, номинирана вчера да оглави Европейската централна банка (ЕЦБ), ще се нуждае от всички свои доказани качества, както и на помощ от други, за да успее като нов лидер на една от трите системно най-важни централни банки в света, пише в коментар за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

С номинирането на Лагард за най-представителния икономически пост в Европа лидерите на ЕС установиха няколко прецедента:

• Лагард ще бъде първият неикономист (юрист – бел. прев.) на поста, първата жена и първият човек, съчетаващ толкова дълбок публично-частен опит, както и притежаващ комбинация от национален и международен политически опит;
• тя е способна да комуникира с много аудитории, като има звездно качество, което малцина, ако изобщо, нейни предшественици притежаваха;
• Лагард вече натрупа значителен опит в справянето с кризи, първо като финансов министър на Франция по време на глобалната финансова криза, и после като шеф на МВФ, където изигра ключова роля при спасителните операции за няколко държави, в това число членове на еврозоната и Аржентина.

За да преодолее липсата на формално академично икономическо образование и опит в централното банкерство, Лагард вероятно ще повтори това, което сработи изключително добре по време на мандата ѝ в МВФ - ще се обгради със здраво работещи експерти, задаващи правилните въпроси в правилното време, докато стигнат до решения.

Взаимодействието с външния свят се превърна в основно изискване за централните банкери във време, в което техните действия и политическа автономия все повече се следят под лупа. В тази област Лагард може да се възползва от силните си комуникативни и междуличностни умения, както и от способността си да управлява политически конфликти.

Тя ще се нуждае от всичко това, а и повече, наследявайки от Марио Драги една еврозона, изправена пред четири съществени предизвикателства:

• ерозиращи политическа гъвкавост и ефективност след твърде много години, в които ЕЦБ беше единственият играч по отношение на политиката;
• отслабваща регионална икономика, която рискува да навлезе отново в период на анемичен растеж, прекомерна дисинфлация и нови ниши на дългова нестабилност;
• по-фрагментиран и по-малко стабилен регионален политически пейзаж за членовете на еврозоната, които вече срещат различни и усложняващи се икономически и финансови условия;
• трудна глобална среда, включително относно търговските напрежения и технологичните сътресения.

В допълнение към значителните си политически умения, Лагард ще трябва да почерпи от дълбоките познания на своите съветници и персонал, за да осигури техническата експертиза и доминация, необходими да се постигне консенсус в Управителния съвет на ЕЦБ, включващ ръководителите на националните централни банки на страните-членки от еврозоната.

В комуникацията си с пазарите Лагард ще трябва да съчетае своя увличащ разбираем стил на говорене с нещо като „конструктивна неяснота”, която дава на централните банки достатъчно гъвкавост по време на необичайно несигурните времена за регионалната и глобалната икономики.

Накрая, тя ще зависи и от помощта на другите. За да остане ЕЦБ ефективна и излъчваща доверие, европейските политици трябва заедно не само да постигнат прогрес в толкова отлагания преход от прекомерно разчитане на паричната политика към по-холистична комбинация от мерки за стимулиране на растежа, но и да завършат икономическата и финансовата архитектура на еврозоната.