Лукашенко изпитва търпението на Путин със заплахите за газовите доставки за ЕС

Лидерът на Беларус Александър Лукашенко е майстор на политическото изкуство да черпи от подкрепата на Кремъл, за да се задържи на власт в продължение на 27 години, като привидно дава много малко в замяна, пише "Ройтерс".

Сега, отбягван от външния свят и изправен пред все повече международни санкции, той е по-зависим от всякога от подкрепата на президента Владимир Путин. Москва обаче ясно показа, че има граници, които няма да му позволи да премине.

Когато Европейският съюз обвини Беларус тази седмица, че организира "хибридна атака“, като се опитва да изтласка хиляди мигранти от Близкия изток, Афганистан и Африка през границата с Полша, Русия побърза да изпрати ядрени бомбардировачи да патрулират в небето над Беларус и да организира съвместни парашутни учения. От своя страна Лукашенко заяви в събота, че би искал да получи тактически ракетни системи "Искандер" от Русия, способни да носят ядрени бойни глави.

На въпроса за заплахата на Лукашенко да блокира руския тръбопровод, който пренася газ през Беларус до Полша и Германия, отговорът на Кремъл е явен удар. Лукашенко не го е обсъждал с Москва и неговите думи и действия не са "по никакъв начин координирани" с Русия, казва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Всеки ход на Беларус за намаляване на газовите потоци рискува да наруши връзките между страните ни, коментира Владимир Путин в събота.

Франак Виакорка, съветник на лидера на беларуската опозиция Светлана Цихановска, казва, че енергийният гамбит е типично импулсивен опит на Лукашенко да изиграе картата на Русия срещу Запада, но без първо да пита Москва. "Той е като малко момче, което се крие зад по-големия си брат“, посочва Виакорка в телефонно интервю. "Лукашенко се опитва да използва Кремъл и да заплашва Запада с Кремъл, но много често не консултира своите изявления с Москва", допълва той.

Нестабилен партньор

Лукашенко не за първи път изпробва търпението на Путин. В продължение на десетилетия той умело извлича отстъпки от Москва, особено под формата на евтини енергийни доставки и държавни заеми. В същото време той подкрепя на думи идеята за "съюзна държава" с Русия, но я държи на достатъчна дистанция, за да избегне края на суверенитета на Беларус или да види как собствената му власт ерозира.

Той отхвърли руската молба от 2015 г. да бъде домакин на военна авиобаза в Беларус, което Москва определи като "неприятен епизод“. Той отказа и официално признаване на Крим - територията, анексирана от Русия от Украйна през 2014 г., дори се пошегува с Путин на последната им среща този месец, че очаква с нетърпение поканата да отиде там с него.

Нийл Мелвин, директор международни изследвания на сигурността в мозъчния тръст RUSI в Лондон, казва, че Лукашенко "играе много слаба ръка доста добре" в отношенията си с Русия през последните 20 години. Според Мелвин причината за продължаващата подкрепа на Путин, включително в лицето на масовите протести, които заплашваха да свалят Лукашенко миналата година, е страхът от революция, която може да постави друго прозападно правителство в съседство.

"Той не иска Лукашенко да бъде свален от популярно движение, което би насочило Беларус на Запад, както видяхме в тези т.нар. "цветни революции“, особено в Украйна“, казва Мелвин. "Путин трябва да се справи много внимателно с това", допълва той.