Счетоводните правила в САЩ компрометираха съотношението P/B

Инвеститорите в стойност (в подценени акции – бел. прев.) рядко са на едно мнение как да подбират ценните книжа. Тяхната цел обикновено е една и съща - да купуват компании възможно най-евтино - но няма консенсус относно това как се измерва колко евтина е една компания. Някои търсят висока дивидентна доходност, други ниска цена на акциите спрямо активите, печалбата или паричния поток на компанията, като има много вариации на тези мерки, пише за Bloomberg Нир Кайсар, основател на компанията за управление на активи Unison Advisors

През по-голямата част от последните 100 години това нямаше значение, защото акциите на стойността се отплащаха по всеки измерител. Разбира се, някои стратегии на стойността се представиха по-добре от други, но акциите на стойността почти винаги побеждават тези на растежа и широкия пазар през дълги периоди, като забележителните изключения са годините около Голямата депресия през 30-те и дотком балонът в края на 90-те. Всичко, което инвеститорите трябваше да направят, беше да действат.

Но голямата възвръщаемост на стойността внезапно пресъхна точно преди финансовата криза през 2008 г. От 2007 до 2020 г. стойността изоставаше от растежа и широкия пазар със смазваща разлика. Всяка стратегия на стойността беше разгледана и оспорена, най-вече съотношението цена-балансова стойност (P/B).

Tова не е обикновено съотношение. Академичните изследвания в началото на 90-те години, които документираха историческия успех на стойността и по този начин популяризираха инвестирането в стойност, използваха съотношението P/B за ограничаване на евтините акции (стойност) от скъпите (растеж). С прости думи, колкото по-ниска е цената на акцията спрямо балансовата стойност (счетоводната - активи минус задължения) на компанията, толкова по-евтина е тя. За много инвеститори P/B стана синоним на стойност.

След като се разчу за така наречената стойностна премия, инвеститорите изляха пари в стратегии на стойността. През 1992 г. базираните в САЩ фондове на стойността управляваха около 100 милиарда долара, според Morningstar. От 1993 до 2006 г. те привлякоха 436 милиарда долара, като голяма част от тях отидоха във фондове, използващи съотношението P/B за избор на акции.

Оказа се, че P/B е най-зле представилият се измерител на стойността по време на последвалия 14-годишен разгром. Мащабът на обръщането беше наистина шокиращ. От 1967 до 2006 г. най-евтините 30% от американските акции, подбрани по P/B и претеглени по пазарна стойност, донесоха средно с 5,1 процентни пункта повече от най-скъпите 30%, с включени дивиденти, според данни на финансовия икономист Лу Джанг и негови колеги. Но от 2007 до 2020 г. най-евтините 30% от акциите се представиха с 6,6 процентни пункта годишно по-зле от най-скъпите.

Като се има предвид водещата роля на P/B в популяризирането на инвестициите в стойност, спадането на значимостта му породи съмнения не само относно неговите достойнства по отношение на други измерители на стойността, но и за самото инвестиране в стойност. Инвеститорите не чакаха дълго за отговори. Те изтеглиха 325 милиарда долара от фондовете на стойността от 2007 до 2020 г. - три четвърти от сумата, която бяха инвестирали през предходните 14 години.

Междувременно онова, което някога беше спокоен дебат за оптимизиране на портфейлите на стойността, се превърна в битка за отговори. Привържениците на P/B се втурнаха да го защитават, докато тези, които предпочитаха други мерки на стойността, се дистанцираха от него. Всичко това повдигна въпроса: Какво се случи с P/B?