Миналата седмица си бъбрих с приятеля ми от детинство Тони (сега автор и предприемач), живеещ в Лондон, който каза, че е разтревожен от това как Covid-19 създава три опасни категории сред неговите познати. Някои са станали крайно „отегчени“, след като бяха на практика затворени в продължение на шест дълги месеца в домашна обстановка. Други се сблъскват с „прегаряне“, защото са се трeпали безумно в нонстоп дигитални платформи, в някои случаи съчетано с грижи за децата, пише Джилиън Тет за Financial Times.
След това идва още по-сериозна група - хората в „срив“, предизвикан от депресията и безпокойството, които може да предизвикат загубата на работа, финансовите затруднения, изолацията, стресът в личните отношения и страхът, че не се вижда краят на пандемията.
„Има и четвърти кръг“, посочих оптимистично: за някои карантината заради коронавируса беше „благодат”. Те използваха този странен период, за да заздравят връзките със семействата си, да се насладят на красиви места или да вкусят от свободата да вършат работата си без дълго пътуване до офиса или аклиматизиране след дълъг полет. Тони се съгласи, че се е оказал в този лагер. Аз също, до известна степен.
Жестоката реалност на Covid-19 е, че той не просто разкри съществуващите неравенства, но и че ги изостря, увеличавайки богатството на едни и нещастието на други. Има много начини да се очертае причината защо хората имат толкова различни преживявания. Но подозирам, че една концепция, която заслужава много повече дебати, се върти около въпроса за капитала и това кой го притежава.
Това е тема, която избухна в публичното пространство с пълна сила през 2013 г., когато френският икономист Тома Пикети публикува бестселърът „Капиталът през двадесет и първи век”. Книгата го превърна в академична звезда и вече е екранизирана.
Пикети определя капитала като „общата сума на нечовешките активи, които могат да се притежават и разменят на даден пазар“ и твърди, че „когато възвръщаемостта му надвишава ръста на БВП и доходите... капитализмът автоматично генерира произволни и неустойчиви неравенства”.
В много отношения точно това се случи през последните месеци: всеки, който държи активи като акции, видя как те поскъпват поради супер разхлабената монетарна политика на централните банки. Нетното състояние на хората без активи обаче вероятно се е свило, защото рецесията удари заплатите и работните места.


54-годишна гъркиня роди дете от ембрион, замразен преди повече от 22 години
Подготвят обновяване на фасадата на Спортна зала
Варна ще бъде домакин на Национален турнир по лека атлетика за хора с увреждания
Освежават всички пешеходни пътеки в "Аспарухово" преди 15 септември
ВМС бе домакин на среща на международната хидрографска организация
Как автоматизацията превръща математическите модели в реални решения?
Две трети от покупките на жилища в София вече се финансират с ипотечен кредит
Великобритания посреща зимата с високи цени на газа и малки резерви
Европа се опитва да прецени колко икономически щети може да понесе от Китай
Полезните идиоти на Москва в Запада придобиват ново измерение
Aston Martin представи първия си мотоциклет за шосе
Kia пусна три електрически GT модела в Европа
Range Rover не иска да продава повече, а по-скъпо
Volvo отново освежи XC40 и EX40
Защо Бърт Рейнолдс получавал нов Pontiac Trans Am всяка година
Полша очаква граничните ѝ пунктове с Украйна да станат руска мишена
4 навика след 40 за здраве и дълголетие
"Плезещият" се полицай от протестите се е самоубил
Какво да ядем по време на менопауза за баланс и енергия?
Най-дълбокият ход на войната: Украйна нанесе удар в Арктическия регион
преди 5 години ... или демократ социалист от хамерикански тип отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Така че всеки, който има късмета да има капитал днес - от какъвто и да е вид - трябва да отчита колко е благословен да не забравя тези, които нямат и да се запита как би могъл да сподели своя, поне малко.Авторът е поп/проповедник, или социалист? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ковид 19 - изкуствено и контролирано забавяне на световните икономики. САЩ трябваше да се срине до основи, до там я докараха, но това щеше да повлече икономиките и бамките на всички останали държави до Кота 0, тоест световна катастрофа и катаклизъм, който неминуемо щеше да доведе до избухване на войни в целият свят и унищожение на планетата Земя. Затова САЩ предложиха този Ковид проект на всички държави като единственото спасение и те задружно се съгласиха. САЩ и ЕС напечатаха няколко трилиона, които раздадоха на всички като компенсации, за да играят заедно този цирк. Можеше това да стане и без Ковид 19, но тогава сриването на САЩ щеше да срине отведнъж целият свят и доведе до икономически колапс, съответно бунтове, граждански войни срещу всички правителства. Ковид прави това бавно, равномерно, контролирано. В крайна сметка това, което трябва да се случи, пак ще се случи, но с отлагане, закъснение във времето. Когато човек се разболее от нелечима болест пита докторите, колко време му остават да живее, разбирате ли? Когато иде краят на световните икономики и финанси, единственото, което могат да направят е да удължат живота им, но не и смъртта. Това е Ковид 19. отговор Сигнализирай за неуместен коментар