Всички сме в бурята на Covid-19, но в различни лодки

Но както твърди един по-ранен френски мислител, Пиер Бурдийо през 70-те години, „капиталът“ не трябва да се разглежда само през обектива на икономиката. Бурдийо, например, е бил очарован от особеностите на културния капитал - като вкусове, умения и квалификация (от скъпо образование, да речем), всичките те символи на социалната власт, които издигат носителя им с времето.

Има „политически капитал“, или фактът, че някои хора натрупват връзки с властови канали, както и „социален“ при тези, които трупат полезни контакти и/или силна база от приятели и семейство. Има още и „кариерен капитал“.

На практика тези различни форми на капитал обикновено се усилват взаимно с течение на времето. И точно както Covid-19 вероятно увеличава силата на икономическия капитал, той може би възнаграждава и тези, които притежават от другите видове. Хората със силен социален капитал, да речем, са по-издръжливи при карантина, тъй като харесват хората, с които са затворени или имат такива близки приятелски и семейни отношения, че тези връзки могат да бъдат поддържани (и дори укрепвани) виртуално. Хората без този социален капитал може би са страдали.

По същия начин, някои от тези с кариерен капитал може би са открили, че той се е увеличил по време на карантината, тъй като техните компании са се нуждаели от тях повече от преди. Хората, които едва навлизат в работната сила, без кариерен или интелектуален капитал, са в коренно различно положение.

Това важи и за емоционалния капитал: данни на Фондацията за психично здраве на Обединеното кралство показват, че всеки, който е бил заварен от Covid-19 със съществуващи проблеми, се е справил драстично по-зле, от гледна точка на психичното здраве, от останалите.

В многозначителен доклад, който подробно описва дълбоките различия в настроенията сред различните части на британското население през последните месеци, фондацията цитира поговорката: „Всички сме в бурята, но в различни лодки."

В доклада се казва: „Има разнообразни хорски преживявания в зависимост от техния социален и/или икономически контекст в обществото... Разликите във въздействието върху психичното здраве ще се запазят и вероятно ще се увеличат." Или казано по друг начин, ключовият момент относно капитала е, че той може да осигури устойчивост в икономически, емоционален, социален и кариерен смисъл. Ако го притежавате, значи сте влезли в пандемията със значително предимство спрямо тези, които го нямат.

Няма лесен начин да се поправи тази трагична несправедливост. Книгата на Пикети (и новият филм) дават ясно да се разбере това. Но всички трябва да сме разтревожени. От тясна икономическа перспектива нарастващото неравенство във връзка с физическото и психичното ни здраве по време на Covid-19 вероятно ще снижи производителността, както изтъкват икономисти като Никълъс Блуум от Станфордския университет.

От политическа гледна точка това е рецепта за разяждащи проблеми, а от морална просто е недопустимо. Така че всеки, който има късмета да има капитал днес - от какъвто и да е вид - трябва да отчита колко е благословен, да не забравя тези, които нямат, и да се запита как би могъл да сподели своя, поне малко.