Китайските индекси се сринаха с по над 8% в началото на сесиите

Очакван срив: в първия търговски ден след новогодишните празници китайските фондови пазари преживяха спада, който преди това опасенията за коронавирусна епидемия задействаха в световен мащаб. В началото на търговията в понеделник борсите в Шанхай и Шънджън се сринаха с най-силния си спад от 2015 г. насам. Shanghai Composite Index падна с 8,73 процента, а Shenzhen Composite – с 9,13 на сто. Пазарите се възстановиха малко в течение на търговския ден в Азия.

Заради избухналата белодробна болест и ваканцията за китайската Нова година борсите бяха затворени от 23 януари. Така текущият срив на курсовете беше сред най-коментираните теми в китайската социална мрежа Weibo. Някои коментатори критикуваха факта, че пазарите са били отворени по време на толкова критична фаза на коронавируса.

Редица инвеститори продават акции от всички индустрии, понякога дори при дневния лимит от десет процента. Някои акции във фармацевтичната и медицинската промишленост бяха по-малко засегнати - на тях се обръща специално внимание заради лечението на болестта и разработването на ваксина срещу вируса.

Като цяло според Bloomberg над 2600 акции са се обезценили с около десет процента. Пазарите на стоки реагираха особено силно: желязната руда и медта също се обезцениха с допустимия дневен максимум. Те се считат за показател за очакванията за растеж.

По този начин пазарите реагират на все още несигурните икономически последици от новия вирус. Предишните пандемии бяха предизвикали сравнително слаб спад в растежа. Но този път потенциалът за икономическа инфекция е значително по-голям.

Фактът, че на пазарите не се разразиха още по-мащабни сривове, се дължи на взетите от китайското правителство мерки. При отварянето на фондовите борси този понеделник  китайското правителство искаше да имунизира финансовата система с инжекция на пари. Централната банка предостави на търговските банки 1,2 трилиона юана в брой. Мярката има за цел да осигури функционалността на китайския паричен пазар и банковата система. Парите се вливат в рамките на репо сделки. Банките депозират ценни книжа като обезпечение. Според Bloomberg паричната инжекция е най-високата от 2004 г. насам.

„Трудно е да се търгуват акции в момента", казва пред Handelsblatt Ли Шуей, председател на базираната в Пекин WanDeFu Investment Management Co., защото е невъзможно да се предвиди как ще се развие вирусното заболяване. „Дори експертите нямат ясна представа кога ще приключи огнището, камо ли борсовите търговци". 

За Шон Дарби, главен стратег на Jefferies, е твърде рано да се каже ясно: „До достигане на пика на инфекциите акциите ще бъдат в състояние на постоянен спад. Късно е да се продава и твърде рано - да се купува", пояснява той.

Другите азиатски пазари почти не са засегнати от срива в Китай, тъй като те вече до голяма степен оцениха икономическото въздействие. Индексът Hang Seng в Хонконг, например, е почти на нивото от предходния ден на търговия, докато корейският бенчмарк Kospi е само с 0,2 процента под нивото от петък.

Главният икономист на Moody's Capital Markets Джон Лонски вече беше предупредил през миналата седмица: „Пандемията на коронавирус може да бъде по-голям „черен лебед“ от световната финансова криза и голямата рецесия от 2008 и 2009 г.“ Под „черен лебед“ се разбира изключително малко вероятно събитие на фондовия пазар.

Разпространението на вируса се отрази изключително негативно на борсите през последните дни. Американският индекс Dow Jones затвори миналата седмица значително в зоната на загубата.

Междувременно правителството разшири изолацията на метрополията Ухан до цялата провинция Хубей, в която има почти 60 милиона жители. Като център на автомобилната индустрия, тя е и седмата по големина местна икономика в Поднебесната империя. Икономическите последици дори само в Хубей ще окажат осезаемо влияние върху растежа на Китай. Но сега и други области също са заразени от страха от вируса.

Специалистът Дарби предупреждава, че вероятно вирусът ще има по-голямо влияние върху брутния вътрешен продукт на Китай от вируса SARS (ТОРС) през 2002 и 2003 г. и по друга причина. От една страна, делът на услугите в икономическата мощ оттогава се е повишил от 40 на 50 процентни пункта. А традиционните доставчици на услуги, като ресторантьорите, са изложени на риск от по-дългосрочни щети, отколкото производствената индустрия.

Освен това икономиката на Китай вече се бори със забавяне на растежа, през последното тримесечие тя нарасна само със шест процента и със 6,1 процента за цялата година. Както заяви китайското бюро за статистика този понеделник, печалбите на китайските индустриални компании са спаднали с 3,3 процента през 2019 г. в сравнение с предходната година.