КФН е на крачка от финансовата независимост

Без никакви дебати и с почти пълен консенсус парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на второ четене промените в Закона за Комисията за финансов надзор (КФН). Според текстовете надзорът върху небанковия сектор ще получи пълна финансова обезпеченост и ще бъде независим от държавния бюджет.

В момента бюджетът на КФН е част от държавния бюджет, като за тази година за надзора са предвидени около 6,5 млн. лв. Около поливината от план-сметката на надзора се формира и от събираните от КФН такси. 

В законопроекта е записано също, че заплатите на служителите на КФН няма да са по-ниски от възнагражденията на поднадзорните на КФН лица. Освен това комисията сама ще определя какви заплати да дава на председателя и заместник-председателите спрямо средните в сектора, като е заложен таван – да не надвишават възнагражденията на управата на БНБ. Досега заплатата на председателя на КФН се определяше на база до 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянов в момента ръководството на КФН получава около 3 хил. лв. месечно. Според новите разпоредби обаче заплатите им могат да достигнат до 15 хил. лв. 

Членовете на КФН вече няма да носят имуществена отговорност за причинени вреди (неумишлени) по време на надзора и за да могат да увеличат заплатите си, ще минат трудови правоотношения. Освен това всяко ново назначение ще се прави по препоръка на съответния ресорен заместник-председател.

Любопитно е също, че много от правомощията на заместник-председателите се прехвърлят към комисията.

Пенсионните фондове, застрахователите и другите борсови играчи ще бъдат натоварени със сериозни нови такси догодина. По тези текстове от закона нямаше никакви дебати. Според мотивите към закона с новите такси се цели КФН да постигне бюджетна независимост. Заедно с това обаче надзорът ще получи и възможност да увеличи заплатите и да се обезпечи комисията с автомобилен парк, техника и компютри.

Смущаващо е, че към мотивите на законопроекта няма нито едно число под формата на финансова обосновка как новите такси ще се отразят на бранша. Липсва и конкретика относно това как ще изглежда бюджетът на комисията догодина.

Investor.bg вече писа, че две трети от застрахователните брокери в България ще излязат от пазара, ако депутатите приемат и на второ четене в пленарна зала промените в закона.

Според текстовете таксите за издаване на лицензи и разрешения по Закона за пазарите на финансови инструменти ще скочат от 26 хил. лв. на 50 хил. лв.

За издаване на лиценз и разрешение за извършване на дейност по Кодекса на застраховането досега е събирана такса - от застраховател, включително негов клон - 45 хил. лв. и 3 хил. лв. за всеки вид застраховка, като се предлага таксата да се увеличи на 135 хил. лв. и 10 хил. лв. за всеки клас застраховка.

Предвижда се такса от 180 хил. лв. за лиценз на презастраховател, включително за клон на презастраховател от трета държава, като допълнително се начисляват по 30 хил. лв. за всяка отделна дейност. Таксата за пенсионен лиценз става 75 хил. лв. За разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване ще се плаща 35 хил. лв. 

Припомняме, че още през септември председателят на КФН Карина Караиванова започна серия от срещи с пенсионни фондове, застрахователи и представители на инвестиционната общност, на които обяви, че планира сериозно увеличение на таксите, събирани от надзора, и поиска справки за заплатите на висшия мениджмънт в отделните сектори.