Вероизповеданията имат право на дарения от чужбина, реши Народното събрание

Вероизповеданията, които получават държавна субсидия, ще могат да се финансират и от чужбина и няма да са задължени да декларират даренията си пред държавата. Това подкрепиха ГЕРБ и ДПС при окончателното обсъждане на промените в Закона за вероизповеданията, като отхвърлиха ограничителните текстове на "Обединени патриоти", предаде БНР.

Решението предизвика напрежение в пленарната зала, прекъсване на заседанието и извънреден председателски съвет. Депутатът Валери Симеонов подчерта, че идеята за ограничения е била засилване на контрола и изсветляване на чуждото финансиране. 

"Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди, външни на България финансови потоци, защото това означава, че това вероизповедание може да бъде използвано като политически инструмент, на което сме свидетели в последните 30 години“, каза той.

Йордан Цонев от ДПС обясни, че е имало консенсус по забраната за финансиране на вероизповеданията отвън, но с изключение на мюсюлманското вероизповедание всички останали са били против.

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ в оставка Цветан Цветанов обясни, че са се съобразили с Българската православна църква.

С гласуването на промените в закона на второ четене се дава възможност за отлагане на задълженията на вероизповеданията за срок до 10 години.

В закона беше записано, че по искане на вероизповеданията по закона може да се разреши отсрочване на непогасените към 31 декември 2018 г. публични задължения по текст от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително на начислените лихви по тях до датата на издаване на разрешението, за срок до 10 години, предаде БТА.

За периода на отсрочването ще се дължи лихва в размер на основния лихвен процент. Искането за отсрочване се подава в тримесечен срок от влизането в сила на поправките в закона.