Нова ера за електронния подпис

Облачните технологии промениха облика на електронния подпис, а криптографският подпис успя да се наложи като един от най-универсалните и лесни начини да подписваме документи от разстояние, да използваме електронно банкиране или да подаваме електронни документи и да осъществяваме онлайн връзка с различни институции. Това каза в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Красимир Георчев, директор на дирекция „Продажби“ в „Борика”.

Той обясни още, че от тази година компанията издава и така наречения облачен квалифициран електронен подпис (КЕП). Той представлява усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на две допълнителни изисквания:
- придружен е от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа - създаден е посредством устройство за сигурно създаване на подписа.

Георчев уточни, че квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис, а също така има тежест и в съда. В България около 200 000 души използват квалифициран електронен подпис, като „БОРИКА“ държи около 60% от пазара на този вид услуги.

Облачният КЕП е с концепция, която измества квалифицирания електронен подпис от смарт карта на отдалечена сървърна платформа, т.е. вече не е нужна смарт карта, или USB стик, които да носите постоянно със себе си, за да използвате квалифицирания си електронен подпис. На тях освен ключа, се намират и данните за лицето, титуляр на подписа. Съответно, когато искате да използвате подписа си, е необходимо на компютъра, който използвате, да има устройство, което да прочете картата или USB-то. Това силно ограничава възможността употребата на КЕП, посочи Георчев. Той добави, че от тази година влиза в сила нов регламент, който позволява информацията на КЕП-а, да се съхранява на отдалечена сървърна платформа или т.нар. „облак“.

Деница Димитрова, старши мениджър „Данъчна практика“ в Deloitte Bulgariа, която също бе гост в студиото, обясни, че много чуждестранни компании нямат офиси и представители в България, но имат набор от регистрации в приходните администрации.

„В общия случай на базата на пълномощно, предоставено ни от клиента, изготвяме и подаваме от негово име справки и декларации по закона за ДДС. По новите правила, трябва да го представляваме и пред Агенция „Митници“, която въведе нова система за електронно подаване и извършване на митнически формалности, която се състои в това да се създаде профил на чуждестранното лице, в случая с тези клиенти, или, в масовия случай, на българското дружество. Срокът за извършване на тези пререгистрации бе до 31 януари 2018 г. Тази система изисква и квалифициран електронен подпис със всичките му пълномощни“, посочи Димитрова.

„Трудностите, с които се сблъскахме по отношение на чуждестранните лица, са, че при въвеждането на тези изисквания на митниците ние в качеството си на пълномощник не можем да извършим тези регистрации на сайта на агенцията, а трябва да получим квалифицирани електронни подписи, в които да фигурират и данните на самите чуждестранни лица. Това обезсмисля акта на упълномощаване“, обясни още Димитрова.

Вижте още във видеото.