Случаят на слабата дипломация в Чехия

Дали малките централноевропейски държави имат по-малко значение от големите западни? Това е една от причините защо отравянето от Кремъл на руски дисидент в Обединеното кралство през 2018 г. предизвика много по-силен колективен отговор от неотдавнашния доклад, че Москва стои зад експлозия през 2014 г. в склад за боеприпаси в Чехия. Експлозията уби двама души.

По времето на публикуването на доклада само пет държави от ЕС изгониха руския персонал от посолствата си, когато Прага поиска, в сравнение с 18, които направиха същото по поръчка на Лондон (към днешна дата страните са вече 28), пише Томаш Валашек, бивш словашки посланик в НАТО, понастоящем депутат в Словакия, в свой анализ за онлайн изданието Politico.eu.

Това потвърждава руската хипотеза, че по-малките страни в Централна Европа са граждани от втора класа, които при подходящи обстоятелства могат да бъдат отделени от останалата част от ЕС, посочва той.

Истината обаче е по-сложна. Вместо като симптом за неравенство в рамките на ЕС, случаят в Чехия изглежда е случай и на пропуснати дипломатически възможности.

Когато питате за нещо и искате нещо, има значение какво, как и колко. Чехите публикуваха доклада си точно в момент, в който повечето европейски столици бяха насочили вниманието си към друга руска криза. Тъй като десетки хиляди руски войници изглеждаха готови да влязат в Украйна, фокусът в цяла Европа беше насочен към това да откаже руските лидери от намеренията им. Така че искането на чехите за експулсиране на руски персонал противоречи на осъзнатата нужда другаде в Европа от интензивна дипломация с Москва.

За да станат нещата още по-лоши, някои европейски столици току-що бяха изхвърлили руските шпиони от столиците си в отговор на хакването на „SolarWinds“, което засегна и американски правителствени сървъри.

Полша обикновено би била сред първите страни, които биха отговорили положително на искането на Чехия, но има ограничение за броя на персонала, който Варшава може и иска да експулсира. Неписано правило е, че човек не експулсира дипломати, а шпиони, действащи под дипломатическо прикритие, и има краен брой от тях във всяка страна. Русия наруши това правило, като изгони действителни дипломати от чешкото посолство в Москва, но Европа не трябва да следва руския пример, защото две грешки не водят до вярно решение, посочва Валашек.

В дипломацията човек не винаги контролира времето. С умение и убеждаване Прага можеше да неутрализира недостатъците и на теория да предизвика по-силен европейски отговор. Това, че не го направи, се свежда до сътресенията в чешката дипломация.

Остават само 6 месеца до общите избори в Чехия. Социалдемократите, които контролират външното министерство, вероятно няма изобщо да влязат в парламента. Неуспешен вътрешнопартиен преврат през април доведе до уволнението на тогавашния външен министър Томаш Петржичек само пет дни преди чехите да обвинят Москва за отговорността за експлозията.

Точно когато страната се нуждаеше от своите дипломати най-много, външното министерство беше временно ръководено от вътрешния министър Ян Хамачек, който е и ръководител на социалдемократическата партия. На него не му липсва опит в чужбина – все пак ръководеше комисията по външни работи на долната камара на чешкия парламент в един момент от кариерата си, но очевидно в този момент си имаше други приоритети.

Освен всичко това, изглежда, че и съобщението за руската следа в експлозиите беше прибързано. Съобщението беше публикувано в събота вечер, а правителството е имало информация от по-рано. Има различни теории защо това се е случило – според едната е трябвало да бъде предотвратено изтичане, а според другата, че чехите е трябвало сами да пуснат информацията, за да не го направи разузнавателната служба на друга държава.

Каквато и да е причината, информацията се появи толкова неочаквано, че чешките дипломати бяха изненадани.

Обикновено дипломатическите служби предварително сондират каква подкрепа ще търсят от своите съюзници и партньори. В крайна сметка Съветът по външни работи на ЕС се събра на следващия понеделник и чехите естествено трябваше официално да повдигнат въпроса. Според вътрешни източници обаче едва във вторник дипломатите на страната са помолени от столицата си да предложат какъв израз на солидарност могат и трябва да поискат от други страни членки на ЕС и НАТО. По това време техните донякъде объркани съюзници вече бяха чули обвиненията, но не и ясна молба за това какъв тип подкрепа е желана.

Чешката дипломация изгуби възможност да се възползва от емоцията на първия момент. Ако чехите бяха застъпили обща позиция с България, която повдигна подобни обвинения няколко дни по-късно, може би отговорът другаде би бил по-силен, но изглежда, че между двете страни е имало малко координация.

Тези малки подробности имат голямо значение в дипломацията. Страните от ЕС се различават във възгледите си за Русия, те не се стремят инстинктивно към санкции и експулсиране. Необходими са умения, уцелване на подходящото време и силна кауза, за да се създаде общ отговор. Затова и чехите получиха толкова малко, което се явява потвърждение на подозренията им, че може би по-малките страни в тяхната част на света имат по-малко значение от западните. Вместо конспирации обаче винаги е по-добре да потърсим некомпетентност в основата на проблема.