Защо Армения и Азербайджан се бият за Нагорни Карабах?

Добрата новина за арменците: Ким Кардашиян застава зад своите сънародници. Американската риалити звезда призова правителството на САЩ да попречи на Турция да изпраща оръжия и бойци в Азербайджан и да подхранва войната в Кавказ. Кардашиян, от арменски произход и популярна по целия свят, заяви: "Армения е жертва на провокирани атаки от Азербайджан".

Лошата новина за арменците: Турция напълно застава зад Азербайджан. С оглед на решителността, с която президентът Реджеп Тайип Ердоган използва войските си в съседните страни като средство за външнополитически натиск, всичко се свежда до модификация на скандалния въпрос, зададен от кавказеца Йозеф Сталин: „И колко дивизии има Ким Кардашиян?“

Бушуващият от десетилетия конфликт в Южен Кавказ отново избухна през уикенда. Твърди се, че са убити десетки хора и са унищожени танкове и хеликоптери от двете страни. Азербайджан нареди частична мобилизация, Армения нареди на всички мъже в неделя да са в готовност. Конфликтът около планинския район е особено опасен, защото Турция е азербайджанският съюзник, Москва е арменският: Кремъл гледа на Кавказ като на “стратегически важен двор”, пише в свой анализ Süddeutsche Zeitung.

Арменци и азербайджанци се бият за Нагорни Карабах от срива на Съветския съюз; те бяха във война в началото на 90-те години. Планинският район, който е обитаван предимно от християнски арменци, се отдели от мюсюлманския Азербайджан през 1991 г.

С помощта на Армения тази „република“ е фактически независима, но не е призната съгласно международното право: Нагорни Карабах се намира на азербайджанска територия. Международната общност е загрижена, че конфликтът дестабилизира Южен Кавказ, откъдето протичат много нефтопроводи и газопроводи.

Както Турция, така и Русия гледат на региона като на зона на влияние

Анкара традиционно гледа на мюсюлманския и турскоговорящия Азербайджан като на съюзник, а освен това той доставя нефт и газ, тези суровини са изключително важни за Турция. Ердоган увери азербайджанския президент Илхам Алиев в "засилена" солидарност: "Регионът отново ще намери мир и спокойствие, ако Армения незабавно напусне азербайджанската земя, която е окупирала”. Турция застава на страната на Азербайджан "с всички средства и с цялото си сърце". „С всички средства“ очевидно означава и военно, поне косвено.


Очевидно на азербайджанска страна се бият и сирийски наемници, а в непотвърдени съобщения се посочва, че се използват турски бойни самолети и безпилотни летателни апарати. Според Сирийската организация за правата на човека, която е със седалище в Лондон и предоставя предимно надеждна информация за събитията в Сирия, милиционери от „Сирийската национална армия“, финансирана от Турция, са били вкарани в Азербайджан по време на сирийската гражданска война. Руските източници говорят за 4000 сирийци. Анкара използваше сирийски бойци и в либийската гражданска война. Твърди се, че се бият за около 2000 евро и са известни с бруталността си.

Ердоган може добре да продаде солидарността с поредната “братска държава"

По вътрешнополитически причини Ердоган определено се интересува от управляеми конфликти. В настроението на разгорещен национализъм, който е подкрепен от ислямските принципи, той може да продаде солидарността с поредната “братска държава". След изложената на показ роля на неоосманската сила в Сирия и Либия, след заплашителните жестове срещу Гърция и Кипър, конфликтът се вписва в картината. Следвайки познат модел, Анкара твърди, че “терористи" подкрепят Армения.

Ереван въоръжавал членове на “Асала", марксистка нелегална група. От 1975 г. до средата на 90-те години тя използвала терора за възстановяване на исторически арменските области в днешна Турция. Посланикът на Азербайджан в Анкара също заяви, че бойци от кюрдската ПКК са били призовани да се включат в битката.

Ердоган може да спечели от Кавказката война, стига да няма заплаха от конфликт между двете подкрепящи държави Турция и Русия: Москва снабдява както Армения, така и Азербайджан с оръжие, но поддържа военни бази в Армения и трудно може да понесе прекалено отслабване на съюзника си.

ЕС реагира по обичайния дипломатически начин - и от гледна точка на Турция вероятно неубедително. Говорител на представителя на външните работи Хосеп Борел определи развитието като “много тревожно". Нужни били преговори.