Икономическите стимули помагат за възстановяване на раждаемостта след пандемията

Броят на ражданията в развитите икономики до голяма степен се е върнал на нивата преди коронавирусната пандемия, показва анализ на Financial Times. Според експерти възстановяването се дължи отчасти на политиките за стимулиране, които целят да смекчат икономическите последици от кризата.

Ражданията са започнали да намаляват рязко в края на 2020 г. след началото на COVID-19, когато хората бяха затворени в дома си по време на блокадите и това влоши вече опасната демографска тенденция за спад на населението в богатите страни.

Тенденцията отразява спадове по време на испанския грип, голямата депресия и световната финансова криза от 2008 г. Но анализ на национални данни показва бързо възстановяване в повечето развити страни.

„Краткосрочният спад на ражданията, наблюдаван в много страни, е в съответствие с други исторически кризи…, но в случая с COVID-19 тези спадове са по-краткотрайни“, отбелязва ООН. Раждаемост

Причината до голяма степен е в държавните разходи и усилия за производство и разпространение на ваксини срещу COVID.

Пандемичен ефект

Когато много страни наложиха за първи път блокади за предотвратяване на пандемията в началото на 2020 г., сексуалната активност намаля, показва изследване на френската социологическа компания Ifop.

Между края на 2020 г. и първото полугодие на 2021 г., девет месеца след първите блокади, страни от Китай до Франция, отчетоха най-нисък брой раждания в историята си. Италия имаше по-малко раждания през 2021 г. от всяко друго време след създаването на страната през 1861 г.

Раждаемостта се отнася до средния брой деца, които една жена може да има през живота си. Експерти в демографската политика приемат, че населението на една страна може да расте без нетна миграция към страната, само ако двойките имат средно най-малко 2,1 деца. Много развити икономики вече имат раждаемост, което е доста под това ниво.

В Англия и Уелс ражданията са намалели с 5% през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на 2019 г. До второто полугодие на годината броят на ражданията се върна на нивото преди 2019 г. До края на 2021 г. страните регистрираха първи годишен ръст на ражданията от 2015 г.

След като преживя рязък спад на ражданията, Испания има повече раждания през март и април 2021 г. от същия период на 2020 г. В Германия има повече раждания през март 2021 г. спрямо март в която и да е друга година.

В САЩ Бюрото по преброяване на населението наблюдава, че броят на родените бебета между декември 2020 г. и февруари 2021 г. е необичайно нисък, равносилен на 763 по-малко раждания всеки ден през декември. „Това вероятно е резултат от пандемията от COVID-19“, казва Ан Морс, демограф в бюрото.

До второто полугодие на 2021 г. САЩ са отчели същия брой раждания като същия период на 2019 г.

Експерти по населението и икономисти смятат, че паричните и фискални стимули на много правителства в началните месеци на пандемията са най-важният фактор, който е помогнал за предотвратяване на по-дълготраен спад на ражданията.

Въпреки това светът все пак е изправен пред същата демографска времева бомба като преди пандемията – спад на раждаемостта, който заплашва да забави световния растеж и оставя страните да се борят с последиците от застаряващото население.

Глобалната раждаемост достигна връх през 1960 г. и оттогава е в режим на свободно падане. В резултат на това демографи смятат, че след векове на силен ръст на населението светът е на ръба на естествен спад на броя на хората.

Според проучване на списание Lancet от 2020 г. населението на света ще достигне връх от 9,7 млрд. души около 2064 г., след което ще спадне до 8,7 млрд. души до края на века. Около 23 страни могат да очакват населението им да намалее наполовина до 2100 г., населението на Япония ще се свие спрямо връхната си точка от 128 млн. души през 2017 г. до под 53 млн. души, населението на Италия – от 61 млн. души на 28 млн. души.

Ниската раждаемост отприщва поредица от икономически събития. По-малкото млади хора ще доведат до намаляване на работната сила, това ще нанесе удар на приходите от данъци, пенсиите и здравните вноски.
Кристофър Мъри, един от авторите на доклада на Lancet, коментира, че трудно може да се преувеличат икономическите и социални последици от спада на раждаемостта. „Ще трябва да реорганизираме обществото“, казва той.

Но бъдещето не бива да е апокалиптично. Наред с широко отразяваните ползи за околната среда спадът на раждаемостта може да накара правителствата да инвестират повече в образование.

„Когато раждаемостта спада, правителствата имат повече ресурси за влагане в училищно образование. Много от възможните негативни икономически последици от спадащата раждаемост може да бъдат компенсирани от свързаната с нея по-висока производителност, които тези деца ще имат по-късно на трудовия пазар“, казва Клаус Претнер, преподавател по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес.