Европейската комисия (ЕК) е гарантът, че правилата в Европейския съюз (ЕС) се спазват - тя налага санкции, ако някоя държава не изпълнява своите ангажименти, свързани с членството в общността, пишат в коментар за европейското издание Politico професорътпо политически науки в Ръгърския университет Даниел Келъмън и Томасо Павоне от Училището по управление и публична политика към Университета в Аризона.
Те посочват, че Брюксел стартира наказателни процедури срещу провинилите се държави, а когато те не постигнат успех - се подава иск в Съда на ЕС и се налагат финансови санкции. В периода между 70-те години на миналия век до първите години на новия век ЕК използва с "ентусиазъм" това свое задължение.
Но от 2004 година процедурите започват да намаляват - започналите наказателни процедури са с 67% по-малко, а започнатите съдебни дела са с 87% по-малко. Днес ЕК изпраща към съда едва 2-3 дела срещу държава годишно.Това е най-ниското ниво от 70-те години на 20 век насам.
Но какво се случва, наистина ли държавите в общността са станали по-дисциплинирани? Анализ на последните 50 години не доказва, че държавите от ЕС изпълняват стриктно своите ангажименти, но пък заедно с намаляването на процедурите се вижда все по-ожесточени дебати за липсата на демократични ценности, растящ евроскептицизъм и криза на върховенството на закона.
Според експертите намаляването на наказателните процедури е резултат от политическа стратегия. Томного вероятно е свързано с растящия евроскептицизъм - наказателните процедури намаляват подкрепата за ЕС и желанието на ЕК да си осигури подкрепа за своите предложения за реформи.
И този подход постигна своята цел - правителствата бяха по-склонни да подкрепят идеите на Брюксел, но на цената на обезкуражаване на администрацията да си свръши работата. Европейските чиновници нямат стимул да образуват дела за нарушения, особено като част от тях бяха отхвърлени без обяснения.
Или както коментира бивш служител - не може чиновникът да бъде политик в началото на деня и технократ в края на деня.
Това обаче се оказва голяма грешка в някои случаи - например при Полша и Унгария, които не бяха санкционирани още в началото на процеса им на радикализация и да започнат да поставят под съмнение основите на ЕС.
Европейските лидери често напомнят, че ЕС е общност, основана на върховенството на закона и другите демократични ценности. Но ще бъде трудно да се поддържа тази общност, ако политическият натиск продължава да принуждава ЕК да пренебрегва нарушенията на държавите и да не изпълнява своите задължения.


Радев: Йотова ще бъде достоен президент!
Паралелно преброяване на гласовете: Преднината на Йотова сериозно се увеличи
5,9 милиона евро от тотото отидоха при участник от Добрич с фиш за 3,60
Десетима арестувани за купуване на гласове
МВР: Без сериозни инциденти във Варна в изборния ден
Български AI стартъп променя управлението на регулациите от бизнеса
Първи резултати: Илияна Йотова печели изборите за президент
Подводните кабели стават нов фронт в технологичната война между САЩ и Китай
Хакерската атака срещу Binance разкрива нерешим риск за криптоиндустрията
Прекрояването на избирателните райони се превръща в скъпа грешка за Тръмп
Нито кабрио, нито купе: Странният Opel Kadett, който пазарът отхвърли
Защо често свещите не изкарват обещания пробег
Електромобил или ДВГ? Разликата се вижда след 150 000 км
Перфектният VW Phaeton W12 се продава за 18 990 евро
Audi Quattro възкръсна с V8 с 10 000 об/мин и ръчни скорости
Арсенал победи Ливърпул на "Анфийлд" и оглави класирането
Избирателите трябва да си зададат въпроса “За какво гласуваме?“
Радев: Йотова ще бъде един достоен президент на България
преди 4 години За 1 камион с кинти, свежонапечатани, политическата продажна класа дискриминира цели народи с тия зелени сертификати и съсипва бизнеси. Да има **** к'во да кльопа !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар