Българите се преквалифицират най-много за програмисти и заварчици, намалява интересът към обученията за камериерки, продавачи и офис-мениджъри. Това показват данните на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), представени днес по време на виртуална пресконференция.
Повече от 90 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки четвърти от тях е получил свидетелство за нова професия. Най-предпочитаните обучения са за компютърни графици и графични дизайнери, организатори на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици. Само през 2020 г. над 2000 българи са получили правоспособност за заварчици и програмисти.
България е на предпоследно място по участие на гражданите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение. Средният процент по този показател на ЕС е близо 15%, а за страната ни – едва 2 на сто. Въпреки това се запазва интересът към обучението по професиите оперативен счетоводител, охранител, фризьор, козметик, маникюрист, монтьор и техник на транспортна техника.
Намалява интересът към обучението за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри, показват още данните на НАПОО.
Проучване на НАПОО показва, че 50% от работодателите не са запознати със системата за професионално обучение в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса, а придобитите умения не са актуални и не съответстват на потребностите на работодателите, коментира инж. Емилияна Димитрова, председател на НАПОО.
70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, заявяват, че не биха се ангажирали с разработване на държавни образователни стандарти по професии, учебни програми и задания за изпити по професии, но одобряват и подкрепят дуалната система на обучение.
Заради COVID пандемията 70% от центровете за професионално обучение в страната са преустановили провеждането на обучения, коментира Красимира Брозиг, главен секретар на НАПОО. Повечето центрове за професионално обучение нямат ресурси за организиране на онлайн обучение, като всеки четвърти обучителен център няма интернет страница. Не са малко и случаите на отказ от обучение в реална работна среда заради страх от инфектиране, допълни той.
Квалификацията и професионалното обучение са важни приоритети за следващия програмен период, като ще се финансират различни мерки за пазара на труда.
Европейските средства, които ще бъдат разходвани в следващите седем години, са на стойност 2,1 милиарда лева. Те ще са насочени към инвестиции в ученето през целия живот, професионалната мобилност, развитието на нови компетенции, валидирането на умения, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, цитирана в прессъобщение на агенцията.
Основният приоритет, според Русинова, е развитието на умения, нужни на пазара на труда, както и формирането на дигитални компетенции, които отговарят на европейската рамка, но и са съобразени с длъжностите и професиите. Заместник-министърът лансира и идеята за създаването на единен сертификационен център, който да оценява резултатите от обученията, включително и тези за дигитални умения, така че да се гарантира качествен резултат за бизнеса.


Тежка катастрофа с три жертви, сред които и дете
Илиан Илиев: Опитахме всичко през второто полувреме
Гьоко Хаджиевски: Тактическата ни дисциплина беше от ключово значение за победата
Димитър Стоянов: Не очакваме атака от Иран срещу България
Спартак спечели с 3:0 дербито на Варна
Български стартъп прави революция в домашните ремонти чрез AI
Арабските държави се готвят за планина от дълг, за да заобиколят Ормузкия проток
Европа си правеше сметките за евтин газ за зимата, но избухна борба за доставки
Тайван ще ограничи интернет, за да симулира война с Китай
Фирмите за дронове търсят как да преодолеят GPS заглушаването във военни зони
Непознатата Гърция 4: Воница и Нафпактос
Застрахователите приключват с изхвърляне на фарове заради спукано стъкло
Яхтата на Зукърбърг шокира със сметка за бензин и с вредни емисии
100 000 собственици избраха 10-те най-надеждни коли на пазара
Разработка на Toyota премахва един от проблемите на хибрида
Продължава най-мащабната евакуация заради пожарите във Франция и Испания
8 женски поведения, които отблъскват мъжа
Гърция, Тунис, Индия... ЮНЕСКО разшири списъка на защитените обекти
Стоянов за самолетите в Безмер: Имаме пълна подкрепа от НАТО за националната ни сигурност
Трима души, сред които и дете, загинаха при катастрофа на АМ "Марица"
преди 5 години Поне в ИТ сектора заплатите са почти на ниво Европа/САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Малка корекция - не се преквалифицират в програмисти, а в мазачи. Няма как да се "преквалифицираш" от каквото и да е в програмист. Или го учил и то основно, или си просто мазач от по-скъпо платените. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Преди доста години, бях на интервю за работа в пощенска банка. На въпроса - ако не те вземем, какво ще правиш, отговорих, че вероятно ще се ориентирам към ИТ сферата, ще почна някъде за 600лв стаж (колкото те предлагаха стартово) и след 6м ще взимам - 800лв. (в Източна България, заплатите не са като у Софето). А той с насмешка ми каза - че ти след година 1000лв ще взимаш така. Та аз хиляда ги взимах още преди да навърша година, заради ей такива темерути, имам доста познати, които в крайна сметка са в ИТ сферата. Като се замисля, тоя човек вероятно го бе яд, че работи за максимум 2000лв., а е шеф за областта (Толбухин), ходи с костюм, а някакъв ***, току що завършил, има възможност да прави повече пари от него, без да *** зaдницитe на всички по веригата. Аз все още не знам какъв е вкуса на лaйнaтa, но съм сигурен, че той не го забравя и днес. отговор Сигнализирай за неуместен коментар