КСНС: Да се обсъди възможността още през 2023 г. бюджетът за отбрана да стане 2% от БВП

Да се анализира възможността приетият през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на страната до 2024 г.“ да бъде актуализиран, с идеята крайната цел да бъде постигната още през 2023 г. Около тази идея се обединиха днес членовете на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) след близо 5-часово заседание, става ясно от съобщение от пресслужбата на президента. Всъщност тази цел е била постигана вече - през 2019 г., след като правителството на Бойко Борисов преведе наведнъж 1,2 млрд. долара по сметките на САЩ за осемте нови изтребителя F-16.

В същото време съветът излезе с общоизвестни изводи - армията ни е в лошо състояние, не разполага със съвременна техника и способни войници. Заради което е в невъзможност да изпълнява съюзнически ангажименти в НАТО. 

На заседанието е била обсъдена възможността Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, като приоритет е да не се допусне загуба на способностите за контрол на въздушното и морското пространство на България.

Въпреки че във фокуса на заседанието беше кризата в Украйна, до окончателна позиция по въпроса не се се стигнало и държавният глава не спомена нищо по темата. От коментарите след срещата при президента обаче стана ясно, че са представени доклади на службите по темата, но информация от тях не стана публична заради тяхната секретност.

Вместо това членовете на съвета посочиха, че нарастващото напрежение в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят България пред съществени предизвикателства.

Темпът, с който се модернизира армията у нас не отговаря на съвременните предизвикателства, а проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано, коментира Румен Радев.

Според него се наблюдава забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна мащина на пехотата е прекратена. По думите на държавния глава в договорите, които са сключени, са неглижирани част от заложените първоначално способности в Проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание.

Ето защо от КСНС обявиха, че е време изпълнителната власт да предприеме действия, чрез които да се преодолее изоставането и да се ускори придобиването на нова техника по вече сключени договори.

Радев коментира, че има нормативни уредби, които допълнително пречат и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация. Това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти и по-голям риск за здравето и живота на военнослужещите. Освен това налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива.

Членовете на КСНС се обединиха и около мнението, че са нужни ефективни мерки, чрез които да се повиши интересът към военната професия. Освен това трябва да се работи за спиране на негативната тенденция за напускане на военнослужещите, посочват от пресслужбата на президента.

Консенсус беше постигнат и относно необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и развитието на съвременен отбранителен потенциал на въоръжените сили на страната в рамките на НАТО и Европейския съюз.