ВАС отмени окончателно здравната карта

Върховният административен съд (ВАС) отмени окончателно постановлението на Министерския съвет за утвърждаване на националната здравна карта. Постановлението за здравната карта е нищожно, тъй като не е обнародвано в Държавен вестник, мотивират се магистратите.

Решението на петчленния състав на Върховният административен съд е от 16 октомври.

Съдът смята, че при „липса на обнародване подзаконовият нормативен акт не поражда правни последици”.

През 2016 година картата беше приета от Министерски съвет, но не бе обнародвана в „Държавен вестник”.

През пролетта тричленен състав на съда се произнесе по същия начин, но решението му беше обжалвано от министерството.

Здравната карта беше обжалвана и от Центъра за защита правата в здравеопазването и Националното сдружение на частните болници заради съществени нарушения на административно-производствените правила. 

Националната здравна карта беше въведена от здравния министър Петър Москов в предишния кабинет на Бойко Борисов, за да определи потребностите на населението от лечебни заведения в отделните райони на страната. Документът бе приет след сериозен отпор заради заложените критерии в наредбата за подбор на лечебни заведения, чрез които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да подбира с кои болници да сключва договори. Тази наредба също бе отменена от ВАС.

Предстои Министерството на здравеопазването да изготви друга карта.

Здравната карта е поредният нормативен акт на Петър Москов, който пада в съда. Миналата седмица тричленен състав на ВАС отмени Наредба №2 за пакета дейности, който плаща НЗОК, а преди това петчленен състав окончателно отхвърли и наредбата за критериите, по които касата подбира с кои лечебни заведения да подпише договор.

От Центъра за защита на правата в здравеопазването уверяват, че отмяната им няма да създаде правен хаос в системата, защото министерството ще редактира наредбата за основния пакет, а подборът реално не заработи.

Националната здравна карта бе въведена в този й вид, за да забрани откриването на нови лечебни заведения и нови структури в съществуващите. Тя практически блокира инвестициите в здравеопазването, включително и на държавата в държавните болници. На базата на тази карта се въведоха и лицензионни режими за инвестиционно намерение, както и правила за подбор на договорите на монополиста НЗОК, допълват от Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Картата определяше потребностите от медицинска помощ във всяка област, а на местата, където са били разкрити повече легла, здравното министерство можеше да откаже да разреши разкриването на нови отделения или болници.