Австралия предприе първи стъпки за оттегляне на спешните парични стимули

Централната банка на Австралия направи първите стъпки към оттегляне на спешните парични стимули за икономика, надминавайки прогнозите, които даваха анализаторите за такава стъпка, предаде Bloomberg.

Гуверньорът на централната банка Филип Лоу избра да не разширява хоризонта на целевата доходност и да намали покупките на по-дългосрочни облигации, се казва в изявление на банката. Лихвените проценти остават непроменени.
След като сегашната програма за количествено облекчаване от 5 млрд. австралийски долара седмично приключи през септември, размерът на програмата ще бъде понижен до 4 млрд. австралийски долара на седмица, които ще бъдат отново преразгледани в средата на ноември.

„Има смисъл банката да започне да намалява своите спешни стимули“, каза Шейн Оливър, главен икономист в AMP Capital Investors Ltd. в Сидни. "Но също така има смисъл да правим това постепенно“, коментира той.

Австралийският долар за кратко се срина след изявлението, след което се възстанови, като се търгува близо до 76 щатски цента за един австралийски долар към 10:44 часа българско време.

Централната банка на Австралия е твърдо решена да се придържа към политиката на глобалните централни банки, отпускащи спешни стимули, въпреки че Австралия се възстанови по-рано и по-бързо от много други.

Тази позиция вероятно е насочена към избягване на възможни щети за валутата, урок, който страната има от твърде ранното прекратяване на помощта при минали кризи. Това решение същевременно отразява продължаващата уязвимост на нацията към нови огнища на вируса поради ниския процент ваксинирани сред населението.

„Програмата за закупуване на облигации играе важна роля“, каза Лоу. „Банката ще продължи да купува облигации, като се има предвид, че оставаме на известно разстояние от целите за инфлация и заетост. Бордът обаче реагира на по-силното от очакваното икономическо възстановяване и подобрените перспективи, като коригира размера на седмичните покупки“, заяви централният банкер.

По думите му коронавирусът продължава да носи несигурност към краткосрочните перспективи, но банката засега не вижда опасност от дългосрочно въздействие.

Гуверньорът и правителството използват парично-фискална комбинация, за да тласнат икономиката към максимална заетост, като стремежът е да се стимулира растежа на заплатите над 3%, ниво, което не е достигано от началото на 2013 г.

Банката „няма да увеличава лихвения процент, докато действителната инфлация не остане устойчива в рамките на целевия диапазон от 2 до 3%“, каза Лоу. Основният сценарий на банката за икономиката е, че това условие няма да бъде изпълнено преди 2024 г.

Ключовият дебат е колко бързо се възстановява пазарът на труда - безработицата е спаднала до 5,1% от 7,4% за по-малко от 12 месеца.

Част от причините, заради  които процентът на безработицата е спаднал толкова бързо, е затварянето на границите, което блокира временните работници. Тъй като не се очаква те да се вдигнат поне до втората половина на следващата година, заплатите могат да се повишат бързо.