Панета от ЕЦБ: Нормализирането на паричната политика не означава неутрална лихва

Нормализирането на паричната политика не означава приемането на неутрално равнище на основните лихви, което нито ограничава, нито стимулира растежа. За това предупреди членът на Управителния съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) Фабио Панета по време на своя реч в университета Гьоте във Франкфурт, цитиран от ведомството.

"Ако имаме ситуация, в която шоковете влошават икономическите перспективи, несигурността е висока, а икономиката е под най-високото си равнище, циментирането на инфлацията на 2% би изисквало постепенното прекратяване на приспособяващата политика, така че стимулите да намаляват с времето, а да не изчезнат внезапно", допълни банкерът, като посочи, че според него процесът по нормализиране не трябва да се прави на база ненаблюдавани отправни точки, като например неутралното лихвено равнище.

Централният банкер повтори възгледите на немалко икономисти и анализатори, че размерът на неутралната лихва е труден за определяне в момента, не само заради пандемията, която "изтри всички класически модели, използвани, за да бъде изчислена". Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че нетуралната лихва значително се е понижила спрямо периода преди световната финансова криза, допълва той.

"Следователно подходящият ход принципно би могъл да включва поддържането на постоянен запас от активи, закупени по програмите APP и PEPP. В същото време, бихме могли да използваме лихвите, за да регулираме степента на приспосбяване - стига обаче тази комбинация от инструменти да е в съответствие със стабилизирането на инфлацията до 2% в средносрочен план", обясни централният банкер.

 "Нормализирането не означава премахването на стимулите за една вечер. Това е процес на постепенно намаляване на тези стимули по начин, който насочва посоката на ифлацията към нивото от 2% в средносрочен план. Този процес вече е започнал в еврозоната", увери Панета.

Коментарът на Панета е като преудпреждение, отправено от един от най-гълъбовите* членове на банката, след като различни представители на ЕЦБ - в т.ч. и ястреби, и гълъби - подкрепиха затягане на паричната политика в последните си изказвания.

Миналата седмица гуверньорът Кристин Лагард посочи, че основният лихвен процент може да излезе от негативната си територия до края на септември.

Към момента основната лихва е на равнище от -0,5%, поддържано от 2014 г. насам, когато ЕЦБ се бореше с ниската инфлация. Това ниво означава, че банките плащат, за да държат сумите си в централната банка.

"На база перспективите е възможно да сме в позиция, която да ни позволи да премахнем негативните лихви до края на третото тримесечие", посочи Лагард.

В началото на тази седмица ръководителят на финансовата институция обаче увери, че ръководството на ЕЦБ няма да бърза да оттегля стимулите и че затягането на паричната политика трябва да се случва постепенно.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.