Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Свят

Григор Сарийски: Икономическата агресия предизвиква конфликтите в съвременния свят

Повод за дрънкането на оръжия е достъпът до пазари и суровини, посочи финансистът

Григор Сарийски: Икономическата агресия предизвиква конфликтите в съвременния свят

Снимка: архив Ройтерс

Войната и всеки един конфликт има дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл. Това коментира по БНР доц. Григор Сарийски, икономист и финансист. Той засегна темата за икономическата основа на войните в съвременния свят и дали тя е основното, което ги предизвиква.

Още по темата

“Агресията е присъща на човешките същества, доколкото всяко човешко същество има нужда да удовлетвори три основни свои потребности – от храна, за икономиката става дума за ресурс, за товар и това е всичко, което ви носи хляб на трапезата. На второ място това е да се удовлетвори инстинктът към размножаване, към смисъла на съществуването на всяко живо същество, да остави своя генетичен отпечатък в бъдещето. На трето е естественият стремеж на всяко живо същество към постигане на някаква доминантност", изброи причините за воденето на войни в миналото икономистът. "В миналото това се е решавало с най-обикновена индивидуална агресия, допреди обществата да започнат да се формират, дори и в най-първичния си вид. Агресията е била чисто на индивидуална основа.“

В сянката на цивилизацията

Доц. Сарийски обясни, че с развитието на човешките общества тези конфликти стават все по-редки и по-редки, защото „цивилизацията успява да опази човека от самия него“, но за сметка на това вече възникват конфликти между по-големите структури - между държавите.

“С напредването на цивилизациите дори тези конфликти започват да отстъпват на заден план. Тъй като няма смисъл да се воюва, ако може потребността да се разреши с чисто икономическа агресия“, посочи финансистът и риторично попита „какъв е смисълът да нападнете една държава, когато може да я превземете с икономически средства“.

Българският капитал

“Ако се опитате да прегледате най-сладките браншове на пазарите, това, което носи най-големи доходи, това е банковият сектор, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно. В нито един от тези сектори няма осезаемо присъствие на български капитал“, твърди доц. Сарийски.

Това според него е превземане и окупация. „Както и да го наричаме, дори и да слагаме такива етикети като международно сътрудничество, като свободен пренос на капитали. Като погледнете държавите, от които идват тези капитали, там в никакъв случай не е представен българският. Нашият капитал тотално изчезва. Той изчезва дори на вътрешния пазар“, предупреди икономистът.

Григор Сарийски е категоричен, че всичко, което се постига чрез икономически средства, някога се е постигало със средствата на войната. “Общото между тогава и сега е, че и сега, и преди, за да може да решите някакъв конфликт в своя полза, ви трябва кураж“, направи ретроспекция икономистът.

План за възстановяване на Европа

“В момента сме доминирани от гръмките заглавия. Като погледнете сумите, които се отделят и целите на този план, възстановяването ни се губи. Това, което се цели с този план, е постигането на т.нар. “зелен преход“ и дигитализация. Поставянето на икономиката на нова основа. Такива преходи са винаги болезнени“, е мнението на доц. Сарийски.

Той напомни какво се получи, когато в България започнахме да възстановяваме дела на т.нар. енергия от възобновяеми източници. „Същото нещо ще стане и в европейски мащаб, това ни поставя на голямата основа за последните конфликти“, прогнозира Сарийски.

Икономистът е категоричен, че заради последиците от икономическата трансформация ще има браншове, в които хората не могат да се преквалифицират и те ще преминат в дежурни професии с най-ниски доходи.

„Затова България има един от най-големите дялове на заетите в сектори като хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, складово стопанство“, заяви той и потвърди, че в нашата страна няма много предприятия, които произвеждат завършен продукт.

Как да разчитаме срещите на големите

По повод срещата на Г-7 Сарийски е категоричен, че Русия се опитва да остане независима от околния свят. „И тя успява, между другото“, каза той по повод санкциите, защото „страната произвежда много от стоките си сама“.

Сарийски обясни, че Русия се надява поне отчасти да бъдат отслабени международните санкции, за да може да се включи отново в международните вериги на добавена стойност, както и да има безпрепятствен достъп до суровини.

Още по темата

Той потвърди, че „в годините на изолация от коронакризата Русия успя да изгради една много по-устойчива структура отколкото всяка друга държава от Г-7“.

Икономистът засегна и ситуацията в Китай и потвърди, че през последните години там целта е била да се укрепи авторитетът на Си Дзинпин и това донякъде е постигнато с участието на китайския президент. 

Той се надява в „селекцията на умове“, с които се занимават Русия и Китай, да се включи и Европа, която засега точно там „безнадеждно изостава“.

Къде дрънкат оръжия

“В момента се сещам за два основни повода за дрънченето на оръжията – под формата на претекст – дрънкат се, за да може да се постигне друга скрита цел, анализира ситуацията икономистът. - Това е според мен обяснението на голямото напрежение между Русия и Украйна, като целта е Русия да бъде провокирана да навлезе в открит конфликт с Украйна и съответно това да доведе до заклеймяването на тази страна от американската администрация и блокирането на “Северен поток 2“ за Германия.“

Реални конфликти

По думите на доц. Сарийски поводът за сблъсък може да бъде реален и за пример той посочи този преди няколко седмици между Киргистан и Таджикистан за снабдяването с вода. Той напомни прогноза на Бундесвера отпреди 20 години, че Третата световна война ще е за недостига на ресурси и това основно ще е за вода. 

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Свят
Евгений Кънев: Глобалният корпоративен данък ще обезсмисли офшорните зони