Изборите в Испания - шанс за по-чиста политика?

През май 2014 г. Изабел Караско е убита, докато пресича мост над река Бернеса в северозападния испански град Леон. Караско, противоречив местен представител на Народната партия на министър-председателя Мариано Рахой, е застреляна от упор от майката на млада жена, която Караско е изключила от политическата си покровителствена мрежа, разказва Economist. (На младата жена, дъщеря на местния началник на полицията, е отказана държавна позиция.)

Това е акт на лудост, но в рамките на местния политически контекст има някакъв безумен смисъл. „Става въпрос за кронизъм, за кариерата на нейната дъщеря“, казва Хуан Карлос Фернандез, местен говорител за Сиудаданос, политическа партия, водеща кампания срещу корупцията.

Докато Испания се подготвяше за парламентарни избори на 20 декември, кронизмът остана сред най-големите опасения на избирателите. Както Народната партия, така и опозиционните Социалисти, които се редуват да поемат властта през последните 33 години, се възприемат от избирателите като изключително корумпирани. Социалистите преди се надяваха, че гневът срещу програмата за икономии на Рахой ще ги докара обратно на власт. Икономическото възстановяване обаче може да позволи на Народната партия да се задържи като лидер.

Много испанци са възприели тези две самозабравили се партии, които обещават да изкарат кронизма извън обществения живот. Партията срещу строгите икономии Подемос, водена от Пабло Иглесиас, ляв професор по политология, преди изглеждаше готова да поеме властта. През последната година обаче тя е надмината от Сиудаданос, либерална партия, водена от 36-годишния адвокат Алберто Ривера.

Въпреки че опасенията на избирателите са насочени най-вече към икономиката, „тези, които се насочват към новите партии са също толкова обезпокоени и от корупцията“, каза Пабло Симон, редактор на политическия блог Politikon. Заедно новите партии вероятно ще се спечелят почти 40% от вота и ще лишат както Народната партия, така и социалистите от мнозинство.

Политическите поддръжници на Караско бяха част от правителството на Леон, наречено Депутация (Diputación), междинен слой в някои испански провинции, който разпределя обществените поръчки и финансите към малките общини. Караско стана известна с желязното си протежиране. Нейният наследник, друг представител на Народната партия, бе арестуван (а по-късно освободен от затвора) в разследване за корупция.

Както Сиудаданос, така и Подемос искат изцяло да премахнат слоя на депутацията от правителството. Сиудаданос иска и да слее много от 8117-те общински съвети в Испания, като някои от тях представляват само по няколкостотин жители на села.

Подобни мерки са популярни в градски райони, които са твърде големи, за да получат пари от Депутацията. Но са непопулярни в Леон и други селски провинции. „Не печелиш вота на селските райони, казвайки на хората, че ще им отнемеш местните съвети“, казва наследникът на Караско Едуардо Фернандез.

Освен това премахване на слоеве от правителството е трудна задача, тъй като държавните служители имат железни гаранции за работните си места. А електоралната система на Испания дава непропорционална тежест на слабо населените селски райони. Според държавната социологическа агенция CIS Народната партия ще спечели 29% от общия вот, но силата ѝ в провинцията може да намали местата ѝ в парламента до 128 от общо 350.

Победа на Народната партия, колкото и минимална да е тя, ще бъде награда за Рахой по случай преобръщането на икономиката. Тя се сви с 4% между 2010-2013 г., но се е разраснала с 3% през тази година. Безработицата се понижава, въпреки че все още е висока на ниво от 21%. Повечето нови позиции са краткосрочни и нестабилни.

Прокараните от Народната партия реформи в сектора на труда през 2012 г. подпомогнаха девалвацията на Испания чрез намаляване на заплащането, но това достигна своите граници, каза Алфредо Пастор от бизнес училището IESE. Решението на Сиудаданос е да освободи пазара на труда с единен всеобхватен трудов договор, с който да се преодолее острото разделение в Испания между защитените служители на постоянен трудов договор и тези на несигурни краткосрочни договори. Подемос и Социалистите предлагат да се отмени частичната либерализация на Народната партия.

Желанието на Каталуния за независимост е нещо като жокер. Нито Народната партия, нито Сиудаданос имат нещо по-специално като предложение към сепаратистките каталунци, което обяснява защо Подемос, подкрепяща референдума за независимост, може да спечели първо място там. Самият Ривера е каталунец. Факт е и, че Сиудаданос се зараждат като антинационалистическа група в региона. Въпреки че той се противопоставя на референдума, той вероятно разбира местните чувствителности по-добре от Рахой, който отчита засилена подкрепа към отделяне по време на управлението си.

Силата на новите партии показва колко дълбоко испанците искат системата им да се промени. И това вероятно ще се случи. Почти сигурно е, че нито една партия няма да спечели абсолютно мнозинство. Коалиционно правителство ще изисква нови умения за компромис и пазарлъци от испанските партии, които са свикнали да управляват сами.

И все пак старите политики все още имат живец в себе си. Само 11 седмици преди изборите правителството повиши подкрепата си за Леон с нова високоскоростна железопътна линия до Мадрид, напомняща на съмнителните инфраструктурни проекти, които вкараха Испания в неприятности преди няколко години. А лентата бе прерязана от самия Рахой.