Как главните изпълнителни директори осребряват корпоративните новини

Фактът, че по-дребните акционери са в неравностойно положение, защото не получават толкова бързо важни новини, както големите инвеститори, не е тайна. Професионалните търговци на акции обикновено следят постоянно съответните новинарски канали за борсите.

Вътрешни лица като например мениджъри на дружества с дялово участие в допълнение към времевото предимство имат още един лост, който им дава от морална гледна точка силно съмнителни предимства при сделките с акции. И всичко това сега получава научно доказателство.

Много директори правят пари като забавят публикуването на чувствителни за цената съобщения, така че да могат да се възползват от тях като акционери. Това е изводът от неотдавнашно проучване на Алекс Едмънс и други икономисти от London Business School, цитирано от германското икономическо списание WirtschaftsWoche.

Авторите са намерили сериозни доказателства, че повечето директори влияят на потока от новини за тяхната компания, за да вдигнат цената на акциите. Това се случва по-често в т. нар. „vesting months“- тоест месеците, в които мениджърите получават правото да продават акции на собствената си компания или да осребряват опции, които са били част от възнаграждението им в предишни години.

Тъй като тези акции и опции представляват голяма част от възнагражденията на изпълнителните директори преди всичко в Съединените щати, стимулът за тях да продават възможно най-бързо акциите си, е огромен. А по този начин и изкушението да се опитат да увеличат стойността на акциите преди всичко в тези месеци.

Досега този широко разпространен вид манипулиране на цените на курсовете остава незабелязан по различни причини, пишат авторите. На първо място се подценяват възможностите на изпълнителните директори да манипулират съобщенията и новините. 

Тримесечните, шестмесечните и годишните финансови резултати винаги се представят на отдавна предварително определена дата. Но при редица други новини корпоративните директори разполагат със сравнително по-голяма свобода по отношение на времевия период на публикуването на информацията, например когато става въпрос за определяне на дивиденти или обратно изкупуване на акции. А тази информация, както е известно, също може да повлияе силно на цената на акциите.

Именно за такива новини става дума и в изследването на Едмънс и колегите му. Да се категоризират тези времево манипулируеми новини е изключително трудно – анализаторите са изследвали огромна база данни от над 166 000 съобщения на няколкостотин американски компании между 1994 г. и 2011 г. Те е трябвало да бъдат разделяни не само на „положителни" (за стойността на собствените акции) и „негативни“, но също така и за всяко отделно дружество по критерия за „vesting month“ или не. А за всеки главен изпълнителен директор този период е различен.

Но в крайна сметка авторите на проучването стигат до статистически ясна тенденция -  непропорционално често се публикуват новини в периода, в който директорите придобиват правото да продават акциите си. И не само това – в огромната си част новините за тези ценни за изпълнителни директори времена са значително по-положителни, отколкото в други периоди.

Първата реакция на по-дребните акционери след това изследване може би ще е гняв заради тази практика за безмилостно обогатяване на главните изпълнителни директори. Но втората, по-умна реакция би била да следват шефовете в решенията им за продажбите.