Приказката за добрия европеец

Защо толкова много политически наблюдатели възприемат Александър Вучич като умерен политик независимо от авторитарните черти на неговото управление? Навярно заради политическата ситуация в света. Откакто Лондон и Вашингтон обърнаха гръб на ЕС, Европа посреща с отворени обятия всеки привърженик на европейската идея. Пък дори и да е от Белград.

Досегашният министър-председател на Сърбия, който след изборите в неделя вече ще е държавен глава, през идните пет години ще може на воля да управлява страната - при това без да среща сериозна политическа съпротива, коментира Драгослав Дедович за Deutsche Welle.

На предсрочните парламентарни избори миналата година той вече си подсигури мнозинство от две трети. Като лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия, а сега вече и като новоизбран президент, Вучич ще разполага с такава власт, каквато никой досега, освен Милошевич, не е притежавал. И то при положение, че държавният глава в Сърбия изпълнява по-скоро представителни функции. 

Независимостта на сръбските институции си остава само привидна. Властта се упражнява там, където е вождът. Новият президент Вучич ще си назначи за премиер някоя послушна марионетка. И ако правителството се справя добре, лаврите ще обира и самият той. Ако ли пък не, публично ще се дистанцира от кабинета и дори ще започне остро да го критикува. С други думи: Вучич вече няма да е принуден да си цапа ръцете - други ще вършат черната работа вместо него. А накрая ще хвали или наказва верните си слуги, изпълнявали неговите поръчки.

В западните столици знаят много добре, че Вучич ненавижда опозицията, че изобщо даже не се притеснява да обижда журналисти и че нерядко залага на авторитарни и манипулативни методи на управление. Под сурдинка там признават, че Вучич, когото иначе хвалят като „кристално чист” демократ, показва у дома съвсем друго лице. Но докато застъпва повече или по-малко умерени позиции по спорната тема за Косово и не спира да повтаря мантрата за стабилността на региона, прагматично настроеният Запад ще продължи да си затваря очите пред жалкото състояние, в което са изпаднали медиите и правовата държава в Сърбия.

На фона на кървавото минало след разпадането на Югославия, сегашната ситуация изглежда направо идилична. А ако вземем за мерило актуалните вътрешнополитически напрежения в Босна и Херцеговина, Македония и Косово, Вучич би могъл да мине дори за отличник, който не създава на Запада никакви сериозни проблеми. Кой при това положение да обръща внимание на факта, че по време на предизборната борба Вучич буквално изнудваше избирателите със заплахи за работните им места, а почти всички телевизии го показваха десет пъти по-често, отколкото представителите на опозицията?

Мнозина таят сега плахата надежда, че управленският стил на Вучич ще стане по-умерен в хода на преговорите за присъединяване към ЕС. Но тази надежда може да се окаже измамна. През следващите пет години повторно легитимираният самодържец Вучич навярно ще покаже още по-ясно истинското си лице.