ББР: Последиците за банките от паниката през юни все още не са калкулирани

Българската банкова система остава добре капитализирана и ликвидна, но преките последици за сектора от паниката през юни все още не са напълно калкулирани. Така описват състоянието на сектора експертите на Българска банка за развитие (ББР) в своя „Икономически и финансов наблюдател“ за второто тримесечие на годината.

Банкерите очакват разходите за обезценки в индустрията да нараснат през следващите месеци, което като цяло да намали печалбата на търговските банки.

Очакванията на ББР за по-сериозно възстановяване на пазара на труда през следващите месеци са умерени поради вероятността икономическият растеж да е по-ограничен през третото и четвърто тримесечие на годината. Ръстът на работните заплати се забавя, което е един от факторите населението да е все още предпазливо при вземане на решения за нови банкови кредити.

Прогнозите на банката са, че в следващите месеци индексът на потребителските цени постепенно ще започне да се завръща към положителни стойности.

Банкерите смятат, че несигурната среда е основна причина за ниските обеми на привлечените преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Според тях основни фактори за относително високия бюджетен дефицит е слабото изпълнение на приходите от косвени данъци, както и блокиране на част от плащанията по две от оперативните програми. Експертите смятат, че годишната цел е застрашена, освен ако не бъде осъществена ревизия на Бюджет 2014 г.

Банкова система

В края на юни българската банкова система премина през сериозно сътресение, като на депозитарна атака бяха подложени две от системните търговски банки – Корпоративна търговска банка АД (КТБ) и Първа инвестиционна банка АД (ПИБ).

Вследствие на предприетите мерки банковата система като цяло, както и търговските банки, подложени на натиск от депозантите си (с изключение на групата на КТБ, която е в режим на особен надзор), възстановява и дори допълнително укрепва своята висока ликвидност. В края на юни коефициентът на ликвидните активи (без групата на КТБ) е 28,92%, което е най-високата стойност на показателя през последните пет години, изчисляват от ББР.

Въпреки преживяната криза, банковата система остава добре капитализирана, като общата капиталова адекватност (без групата на КТБ) е 21,17%, а тази на капитала от първи ред е 19,32% (без отчитане на специфичните провизии), което е съществено над изискванията на Базелското споразумение.

Според доклада на квесторите на КТБ общата капиталова адекватност на поставената под специален надзор кредитна институция към края на юни е 10,54%, а адекватността на капитала от първи ред е 7,86%, пише още в доклада на държавната банка.

Графика: ББР

Нетната печалба на банковата система през първата половина на 2014 г. е в размер на 332 млн. лв. През юни тя бе негативно повлияна от начислените загуби от обезценки на КТБ в размер от 95,907 млн. лв. Въпреки това общата печалба на системата се запазва по-висока от тази, реализирана през първата половина на 2013 г. с 14 млн. лв. (4,5%), отчитат банковите експерти.

Основни причини за поддържането на относително добър финансов резултат от системата като цяло са динамиките на нетните приходи от лихви и на разходите за обезценки. Административните разходи на банковата система са на същото ниво като през 2013 г. и нямат съществено влияние за динамиката на финансовия резултат през 2014 г. спрямо предходните години.

Вторият фактор, който допринася за добрия финансов резултат на банковата система, е намаляването на разходите за обезценки и провизии в сравнение с предходните години, допълват анализаторите. През юни 2014 г. разходите за обезценки се увеличават рязко до 539 млн. лв. (главно заради обезценките на КТБ, които са около половината от обезценките на банковата система, начислени през юни) и тяхната стойност надхвърля тази, начислена през периода януари-юни 2013 г.

Най-вероятно през следващите месеци разходите за обезценки ще се запазят високи, което ще бъде основна причина за намаляването на печалбата на банковата система до края на 2014 г., сочат прогнозите на ББР.

Преките последици за банковата система все още не са напълно калкулирани, доколкото проверката на качеството на активите на банките, поставени под особен надзор, не е приключила и не е ясен размерът на капиталовия недостиг, който ще се появи вследствие на преоценката им и необходимостта от допълнителна обезценка на активи във всички търговски банки. Не на последно място е и силният негативен репутационен ефект върху една от най-надеждните институции в страната – БНБ, пишат от ББР.

Кризата с КТБ и драматичната преоценка на нейните показатели в сравнение с представените до началото на 2014 г. отчети поставя под въпрос работата на дирекция „Банков надзор” в БНБ. В резултат е отправеното искане за оценка на състоянието на българската финансова система към ръководителя на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ от страна на управителя на БНБ. Искането за международна и независима оценка трябва да спомогне за укрепването на доверието в българската банкова система и за запазване на финансовата стабилност в страната.