България има неизползван капацитет за повишаване на доходите

От Христо Христов, анализатор

През последните дни около усиленото обсъждане за актуализация на бюджета на страната се заговори и за нивата на държавен дълг. Основният въпрос е трябва ли той да бъде увеличаван или не и какви са последствията? По същество държавните заеми са метод за набиране на неданъчни приходи. Чрез заемите държавата покрива част от своите разходи, които формират бюджетния дефицит или инвестиции в техническа инфраструктура и подкрепа за бизнеса.

В своите публични дискусии политиците често определят увеличаването на държавния дълг като нещо лошо и поставят акцент върху това, че взетите от държавата пари ще трябва да бъдат връщани от всички данъкоплатци. Това обаче е по-скоро популистка теза, която се заема основно от непрофесионалистите в областта и се изпуска една много съществена част от цялата картина. А тя е предназначението на тези средства и ползите, които те биха имали както за икономиката, така и за обществото като цяло.

Нивата на държавен дълг са в пряка зависимост с цикличността в икономика. В годините на икономически застой и спад държавният дълг расте, за да може държавата да омекоти негативните последици за бизнеса и хората. Получените средства се използват за инвестиции и подпомагане на бизнеса, с което да се запазят работните места и доходите на хората. Тези инвестиции позволяват икономиката да тръгне отново към растеж за по-кратък период от време. При стартиралия икономически подем държавата започва да генерира бюджетни излишъци, с които да погасява увеличения дълг и по този начин той намалява и се връща на старите си нива.

Разбира се прекомерната държавна задлъжнялост може да доведе всяка страна до фалит. Ето защо на основание Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокола относно процедурата за прекомерен дефицит са определени референтните стойности за дефицит (- 3% от БВП) и за дълг (- 60% от БВП) на държавите членки на ЕС. Тези изисквания дават възможност на страните членки на ЕС да използват допълнително финансиране за икономиките си в размер до 60% от БВП, като стойностите над тази се считат за рискови.

Графика 1. Брутен държавен дълг към БВП на страните от Европейския съюз (2013 г.)