Делът на осигуровките ще е доминиращ в ДОО за първи път от 2008 г.

2017 година ще е първата от 2008 г. насам, в която преобладаващата част от разходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) - 54%, се финансира от приходи от осигурителни вноски. Това казва в интервю за вестник "Сега" управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Бисер Петков.

Досега по-голямата част от приходите на общественото осигуряване идваше от данъци чрез трансфери от държавния бюджет. Според прогноза на Петков пенсионната ни система трайно ще остане на дефицит през следващите 45 години, което ще изисква субсидия от държавния бюджет.

През тази година обаче заради направените стъпки в законодателството делът на държания трансфер ще е по-малък от дела на осигуровките, обясни Петков. Планираният размер на средствата за покриване на недостига в ДОО за 2017 г. е с около 320 млн. лв. по-малко от м.г., а за миналата година 217 млн. лв. по-малко са постъпили от държавата за покриване на дефицита.

Рано е да се правят оценки от реформата, но първите резултати са в посока на финансово стабилизиране на ДОО, макар и с бавни стъпки, заяви Петков.

За да не се постави под риск финансовата стабилност на пенсионната система, увеличението на пенсиите може да стане едва след като се намери устойчив източник за финансиране на растежа им. Това каза Петков в отговор на въпрос за увеличаване на пенсиите, както искат пенсионерските организации.

Нарастването на трудовите възнаграждения и осигуряването върху реалните доходи е устойчивият начин за увеличаване на пенсиите, категоричен е управителят на НОИ.

Освен че има значителен финансов ефект, изолираното увеличаване на минималната пенсия нарушава и принципите на осигурителната система. По мнение на Петков увеличението трябва да засяга размерите на всички пенсии, защото в противен случай се демотивират хората да се осигуряват и се деформира подоходното разпределение на пенсиите. Понастоящем минимална пенсия за стаж и възраст получават около 462 хил. лица, а ако тя стане 300 лв. без увеличение на останалите пенсии, 1 361 000 пенсионери ще получават минимална пенсия, каза Петков.

Новоотпуснатите пенсии оттук нататък ще са по-високи заради увеличаването на тежестта на всяка година стаж, каза Бисер Петков и допълни, че след 10 години една пенсия, отпусната през 2027 г. спрямо тази, отпусната през 2016 г., ще е с 36% по-висока.

В законодателството обаче няма отговор на въпроса как да се увеличават старите пенсии, отчете като проблем Петков. Коментират се различни варианти за преизчисляването им със съвременен осигурителен доход, но това може да стане само със законодателно решение. Това е друг начин да се свие ножицата между нови и стари пенсии.

Около 23% от новите пенсионери през 2016 г. са се пенсионирали с непълен стаж и тенденцията ще продължава, каза още Бисер Петков. Предвиденото нарастване на стажа до 37 г. за жените и 40 г. за мъжете ще бъде все по-високо препятствие за пенсиониране, обясни управителят на НОИ.

Увеличават се хората, които имат възрастта, но нямат необходимия стаж и трябва да чакат по-високата възраст, при която могат да се пенсионират с 15 г. действителен стаж, отчете Петков.