Правителството се бави с наредбата за осигуровките, свързани с данък „натура“

Вече няколко месеца се бави приемането на наредба, с която да бъде освободено от осигуровки личното ползване на фирмени активи, когато то е включено към трудовото възнаграждение на даден служител.

Промените във въпросната Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, бяха публикувани на сайта на Министерство на труда и социалната политика едва на 21 февруари, а тепърва до 23 март ще се приемат корекции и становища.

Вината за забавянето обаче не е само на служебното правителство. Вторият кабинет на Бойко Борисов разполагаше с достатъчно време да регламентира плащането на осигуровки при случаите на лично ползване на служебни активи, но така и не го направи.

Припомняме, че промените бяха обещани още през лятото на 2016 г., когато всъщност бе въведен данък „натура“. Този налог, заедно с данък „укенд“ и преди фигурираха в законодателството под една или друга форма, но държавата се сети за тях едва през миналата година, когато реши да ги регламентира по-категорично. 

Какво е данък „натура“

Казано с прости думи, полученият в натура доход от служителя или управителя на фирмата се облага с единната „плоска“ ставка от 10%. По-конкретно, става дума за ползването на служебни активи за лични цели, което е отразено в трудовото възнаграждение на даден служител. Това е регламентирано в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

"Дава се право на избор на данъчно задължените лица", обясни Росен Иванов, началник на отдел „Данъчно-осигурителна методология” в НАП по време на форум "Бизнес брифинг: „Данък Уикенд”.

„Основният режим си остава този по Закона за доходите на физическите лица (ЗДФЛ), но работодателят има право да избере да облага разходите на цялото предприятие с този данък („натура“). Изборът се прави с годишната данъчна декларация (тоест предварително – б.р.), а специално за 2016 г. – с годишната данъчна декларация, която се подава през 2017 г. Изборът не може да се прилага за отделни физически лица“, поясни той.

Разликата между този данък и данъка върху социалните разходи е в  това дали компанията предоставя непарични доходи на всички служители, или не, посочи още Иванов. „Когато по решение на Общото събрание или на собственика на всички работници и служители се дават определени блага, тогава прилагаме данък върху социалните разходи. Когато това не важи за всички, а само за част от тях, тогава се прилага този данък“, обясни експертът. 

Налогът се изчислява  и внася годишно, но проблемът е, че заедно с него се начисляват и осигуровки, което е един вид двойно облагане. Наредбата трябваше да прецизира още миналата година именно възможността фирмите да бъдат освободени от начисляването на осигуровки върху „доходите в натура“ на служителите.

Нямаше да обърнем такова внимание на казуса, ако поредните административни и законодателни недомислици не натоварваха фирмите с допълнителна данъчно-осигурителна тежест. Защото, за да са изрядни пред НАП, компаниите в момента начисляват осигуровки, а това няма как да се отмени със задна дата, въпреки че в наредбата е посочено, че тя влиза в сила от 1 януари 2017 г. 

Всъщност дори не е ясно кога подзаконовият нормативен акт ще влезе за обсъждане в Министерски съвет, защото преди това трябва да мине и през Съвета за тристранно сътрудничество, а накрая да бъде и обнародван в Държавен вестник.

Би било същинско чудо, ако всичко това се случи преди края на март. Припомняме, че именно тогава изтича срокът за подаване на годишните декларации по ЗКПО.

Новите правила, уреждащи по-ясно пропорционалното приспадане на данъчен кредит във връзка с данък "уикенд“, също се бавят. На 18 януари изтече срокът за общественото обсъждане и от тогава няма движение по въпроса.

Няма да е лошо управляващите да се активизират и да изтеглят приоритетно този казус на дневен ред, ако не заради родните фирми, то поне заради чуждите, които искат да развиват бизнес тук. Защото данъчната политика е един от основните фактори за привличане на чуждестранни инвестиции, а, както вече писахме, през 2016 г. те рязко намаляват (с близо 60% спрямо 2015 г.).