Промени в КСО затягат регулациите за пенсионните дружества

Нови промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) въвеждат по-строги регулации в дейността на пенсионно-осигурителните дружества. Въпросните изменения веднъж вече бяха отхвърлени от предишното Народно събрание в края на миналата година, но финансовият министър Владислав Горанов явно не се отказва от идеята да въдвори повече ред и сигурност в системата, въпреки недоволството на бранша.

Само половин година, след като спорният законопроект беше отхвърлен, нов подобен документ се появи за обществено обсъждане на страницата на Министерство на финансите (МФ).

Някои от „старите“ предложения са отпаднали, но много от тях отново излизат на дневен ред.

Така например в законопроекта, публикуван на 29 май, е записано, че спестяванията на българина за втора и трета пенсия в частните фондове занапред няма да могат да се инвестират в имоти, а вече направените инвестиции в тях ще трябва да продадат в 10-годишен срок от обнародването на промените. 

„В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават съществено от капиталовите пазари както по отношение на тяхната регулация, така и по отношение на прозрачността и ликвидността. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това – и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове. По тази причина в законопроекта е предвидено те да отпаднат като възможност за инвестиране на средствата на осигурените лица, като същевременно се увеличава лимитът за непряко инвестиране в имоти чрез придобиване на акции на дружества със специална инвестиционна цел“, пише в мотивите.

Планира се също така да се въведат ограничения за инвестиране в свързани лица, което бе и една от основните забележки на Европейската комисия през 2016 г. Идеята е парите на осигурените да не бъдат влагани във финансови инструменти или активи на компании от групата на пенсионното дружество. Средства на пенсионните фондове няма да могат и да се държат на влог в банка, която е свързано лице с въпросния фонд. Тази идея беше заложена и в предишния законопроект.

Именно описаните по-горе предложения за изменения в КСО предизвикаха остро недоволство от страна на бранша.

Още през декември от Асоциацията на пенсионните фондове излязоха със становище, че тези ограничения ще доведат до ситуация, в която фондовете ще бъдат принудени да инвестират повече средства извън страната – средства, които биха могли да бъдат инвестирани в развитието на българската икономика.

Новият законопроект въвежда възможност за инвестиране в нови финансови инструменти като дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от международни финансови институции, акции и облигации, предлагани при условията на първично публично предлагане, и акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, получило разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС. По този начин, според финансовото министерство, се създават по-широки възможности за диверсификация на портфейлите на пенсионните фондове, предвид нарастването на техните активи, както и за реализиране на доходност при управлението на средствата на осигурените лица.

Новите текстове дават възможност на дружествата да купуват дял до 20% от дадена емисия ценни книжа. Подобно е положението и с инвестирането в колективни инвестиционни схеми (до 45%). Предвижда се още, че фонд за допълнително пенсионно осигуряване може да притежава не повече от 7 на сто от акциите без право на глас на един емитент, а фондовете, управлявани от едно пенсионноосигурително дружество – заедно не повече от 20 на сто.

Ако промените бъдат приети, ще има и нови изисквания към мениджърите на дружествата. За да са част от управителния съвет на пенсионни компании, директорите трябва да имат минимум 5 години професионален опит във финансовата сфера.

С цел недопускане до управлението на средствата на осигурените лица и пенсионерите на лица, които са неподходящи за осъществяването на тази дейност, се предвижда и че не могат да са членове на управителния и контролния орган на дружеството лица, които са били освобождавани от такава длъжност в резултат на наложена принудителна административна мярка, които са управлявали дружества, чийто лиценз е отнет, както и на които са налагани административни наказания за системни нарушения.