Кои институции трябва да влязат в новия антикорупционен орган?

Той коментира, че проектозаконът, който се обсъди в Народното събрание на 1 септември, е в доста суров вид и припомни, че това признаха и самите вносители от Министерство на правосъдието.

Славов прогнозира, че законът вероятно ще претърпи доста промени.

„Някои от тях бяха заявени и те са най-вече в областта на използването на специални разузнавателни средства“, посочи той.

Според него в общественото пространство се обсъждат два законопроекта за борба с корупцията – опозиционния и този на правителството, които по думите му се различават значително като философия.

„Опозиционният е насочен върху разследващи функции на този „нов орган“, защото се събират в едно няколко
съществуващи органа – Комисията за конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БОРКОР, специализираното звено от Сметната палата, което проверява декларацииите за имуществото на лицата, заемащи висши държавни позиции, както и специализираната дирекция от ДАНС. Всички тези функции и служителите биха съставили основата на този нов орган", смята представителят на Асоциация "Прозрачност без граници".

Той разкри, че правителственият законопроект предвижда отнемането на незаконно придобито имущество да бъде част от правомощията на Комисията, докато опозиционният смята, че отнемането трябва да остане като самостоятелна дейност."

Славов смята, че "трудно би се намерил баланс по отношение на това кой следва да назначава този нов орган, неговия председател и членове на колегиалното тяло".

"И в двата законопроекта се вижда, че преобладава принципът на единоначалието, отбеляза Кален Славов. – В законопроекта на правителството се вижда, че е предложено Народното събрание да е органът, който ще назначава.

За представителя на Асоциация Прозрачност без граници това е логично – защото там управляващите "чувстват своята сила и възможността да изберат подходящия кандидат“.

Славов е категоричен, че законопроектите предвиждат бъдещият орган да бъде дирижиран от фигурата на председателя и то под формата на еднолична власт.

„Председателят ще бъде този, който ще предлага на парламента останалите членове на комисията, а Народното събрание ще трябва да потвърди този избор. След като бъдат избрани, той със заповеди ще им възлага какво точно да вършат, те няма да имат свои самостоятелни правомощия. В неговата власт е какво ще прави всеки отделен член на комисията и председателят ще преценява доколко те се справят със служебните си задължения и на базата на тези преценки ще може да прекратява трудовите им правоотношения“, описа какви правомощия се дават в законопроектите Калин Славов.

Как може да се постигне колективност на новия антикорупционен орган? Кои са примерите в бъгарското законодателство и какъв е моделът на колегиалния орган? Какъв ще е контролът на новия орган за борба с корупцията?

Вижте повече във видеото!