Промени в Търговския закон ще ограничат фирмените кражби

От началото на годината в Търговския закон се въведе доста по-усложнена форма за приемане на решения на общото събрание на ограничено отговорното дружество (ООД) и за едноличния собственик на ЕООД (еднолично ограничено отговорно дружество). Досега за това не се изискваше нотариална заверка, а сега за конкретно посочени решения на тези органи се изисква удостоверяване на подпис. Това се отнася за промяна на управител, увеличаване и намаляване на капитала, разпореждане с имоти и за приемане на нов съдружник. За да са действителни тези действия, трябва да бъдат нотариално заверени с две заверки, извършени едновременно. Това каза юристът Симеон Хинков в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

“Теоретично всяка компания, всяко дружество с ограничена отговорност, може да стане жертва на фирмена кражба, да си смени управителя, да се разпродадат активите, да се изпразнят банковите сметки“, обясни той.

Според Хинков няма статистика в проценти или като размер на имуществото при кражба на активи, тъй като в голяма част от случаите те не се регистрират.

Той обаче е категоричен, че адвокати и бизнесът обявяват, че тези случаи зачестяват в последните години.

Юристът е на мнение, че това заслужава вниманието на държавата и трябва активно да се противодейства.

„Възможността за електронно подаване на документите ни улеснява, но има и своите минуси, защото тези измами стават в големия си процент с промени в електронната партида на търговеца и по-трудно се проследява измамата.

Най-често използваната схема е смяна на управител, защото той може да се разпорежда със сметки и имоти. Подава се фалшифицирано решение на общото събрание за избор на нов управител, като се посочва лице, което е свързано с измамниците, или е основният измамник", разкри схемата Хинков. "Докато се впише в Търговския регистър промяната, истинските собственици могат изобщо да не реагират, като през това време този човек е овластен да се разпорежда с имоти и банкови сметки. В рамките на няколко дни той може да изпразни фирмата.

Не е трудно да се разкрие измамата, проблем след това е връщането на активите, заради схемите, с които за няколко дни те минават през много канали. Губи се причинно-следствената връзка между различните действия и възстановяването на имуществените щети е доста по-трудно.“

По думите на Симеон Хинков теоретично всяка компания с ограничена отговорност може да стане обект на измама, но най-често се случва с фирми с малък персонал, които не си преглеждат често партидите в търговския и имотния регистър.

“В някакъв момент те се оказват с нов управител и с куха фирма, докато за една по-голяма компания може по-трудно да бъде внесена промяна в партидата ѝ, без тя да разбере”, посочи той.

Хинков е на мнение, че „режимът безспорно е добър, но сигурността си има цена”.

Юристът смята, че „нотариалните такси може да не са проблем, но събирането на едно място на всички съдружници понякога е”.

Той обясни, че с промените в Търговския закон се прие възможност, ако общото събрание на дружеството прецени, че не иска да ползва този усложнен режим, да запише това в своя дружествен договор и по този начин ще се откаже от новите правила и по-високата сигурност, която дават”.

“Ако в момента не е записан такъв отказ, новият закон важи за всички решения, взети от 1 януари 2017 насам.
Една от основните гаранции, въведени в Закона за търговския регистър, е задължението длъжностното лице по регистрация да преглежда в базата данни на нотариусите не само дали са заверени, но и дали са заверени в този смисъл, решенията на дружеството", подчерта Хинков. "Така ще се избегне опасността за имитиране на нотариална заверка.”

Хинков е убеден, че „общият тон на промените в Търговския закон са дициплиниращи, не само в сферата на дружественото право, но и в производството по несъстоятелност”.

Идеята е да се ограничат възможностите за измами и така да могат да се обезщетяват реални кредитори по по-добър начин.

“Законът никога не е перфектен, написан е от хора, но смятам, че в момента е достатъчно добър, за да урежда търговския оборот в страната”, заяви юристът.

Какъв е срокът в който трябва да се реагира в случай на измама? Каква е най-често използваната схема за измами с кражба на фирми? Проработи ли мярката за известяване с СМС-съобщения при промяна в документите на компаниите? Кои са най-честите измами? Как се отрази възможността за електронно подаване на документи на възможностите за престъпни действия, свързани с измами и “изпразване” на компании? Установяването на измамата или връщането на отнетите активи е по-големият проблем за правосъдната ни система? Вижте във видеото: