Необходимо е да се направи преглед на законодателството, което регламентира сградите паметници на културата, както и на самите сгради, които са със статут на паметници. Това коментират експерти от строителния и имотния бранш пред БТА.
Само това ще покаже доколко нормативните изисквания действително опазват архитектурните паметници или предоставят „вратички“ те да бъдат събаряни.
Необходима е преоценка на сградния фонд, попаднал в графата "паметник на културата", посочва почетният председател на Камарата на строителите в България Светослав Глосов.
По думите му Институтът за паметници на културата трябва да мисли по-гъвкаво и напредничаво и да не бави проекти с години, така че да се получи съчетаване между фасадата на старата сграда и вътрешната й модерна функция.
Той подчертава, че точно това би спасило тютюневите складове предвид и чуждият опит с такива сгради.
Сградите-паметници на културата са предимно в централната част на града и имат своята стойност, друг е въпросът доколко собствениците на такива имоти имат възможност да ги поддържат, отбеляза друг проблем Глосов. Грубо звучи, но по-логично е, когато не може да се поддържа един имот, той да се продаде и собственикът да се премести в жилище, за което ще му е по силите да се грижи, каза той. Държавата не може да поддържа частния фонд, а и не бива, категоричен е той.
Друг проблем в "тристранния диалог" са действащите и влезли в сила регулационни планове или неприложената регулация, посочи още Светослав Глосов. Това означава, че има изготвен и влязъл в сила регулационен план, постигнато е съгласие на собствениците на такива имоти с този план, минали са всички процедури, но планът не е приложен и имотите за инфраструктура и обществена функция не са отчуждени, обясни той.
Това не позволява развитието на градски райони с перспектива за растеж и разширяване съобразно инвестиционния интерес към тях. Най-добре този проблем се вижда в южните райони на столицата, където е насочен в момента както предприемаческият интерес, така и този на хората, които искат да живеят там.
Той подчертава, че София има потенциал за развитие на север, но това може да се случи след изчерпване на строителните възможностите в сегашните атрактивни райони.
Подобна позиция изказва и Ирена Перфанова, председател на Управителния съвет на Националното сдружение „Недвижими имоти“. Ако се помисли за създаване на нова бизнес среда например в посока северната дъга на София, ще има по-сериозно пренасочване на интереси за инвестиране нататък, смята тя.
Що се отнася до сградите паметници на културата, Перфанова коментира, че тайната на успешния тристранен разговор между собственици, местна власт и инвеститори е предварителното планиране, наличието на концепции от градското управление, които да са база за бъдещото строителство. Българите не са свикнали с това общината и държавата да им налагат стриктни изисквания на кое място какво може да се прави, подчерта тя.
В Западна Европа тези неща се знаят предварително и независимо от това дали някой има частен терен, или земята е общинска, общината определя много от детайлите за бъдещото строителство и извън определените с общ устройствен план параметри - визията на сградите, стил архитектура, цветове и ансамблово звучене със заобикалящата среда.
Според нея е нужно да се направи преглед на нормативните изисквания доколко те действително опазват архитектурните паметници или предоставят "вратички" те да бъдат събаряни. Ако собственикът не може да инвестира в обновяването на сгради-паметници на културата, може да се помисли за създаването на политики в тази посока, както например е в Германия, където в зони с висока концентрация на подобни сгради ясно е разписано през колко време те се нуждаят от реновиране, как да изглеждат и в какви цветове да бъдат.
От друга страна собствениците на сгради, които са направили вложение в обновяването им, не се стимулират от държавата. Това, макар и минимално спрямо вложената от тях инвестиция, може да стане под формата да намаляване на данък "сгради", а не както е сега данъчната оценка да се повишава, коментира експертът.
За да се преодолее дисбалансът в строителството в големите градове, е необходима държавна политика и условия на развитието не само на атрактивните райони, където вече се развиват големи проекти, но и към по-слабо застъпените жилищни райони, коментира Перфанова.
За проектите за небостъргачи Светослав Глосов посочи, че не се притеснява от появата на трайна тенденция да се строят такива сгради, защото проектите са скъпи за реализация. Ирена Перфанова допълва, че столицата е земетръсна зона, а и има и конкретни изисквания за отстоянията при строителство.


Военен хеликоптер се включи в спасителна акция на туристка под Мальовица
Седмичен хороскоп 24 август - 30 август 2026
253 доброволци са дарили кръв във Варна за седмица
Ветераните на Спартак спечелиха турнира в памет на Живко Господинов и Стефан Найденов
Откриха останки от дрон и на плажа край варненския квартал "Галата"
Apple трябва да се вслуша в урока от "очилата за перверзници" на Meta
Коя е всеотдайната сътрудничка на Тръмп, предизвикала остър спор във Вашингтон
Опитът на Бесент да укроти дълговите пазари съживи търговията с обезценка
Китай обмисля потенциална домакинство на срещата на върха на ООН за климата
Кои са ключовите фигури в Иран на фона на войната със САЩ и Израел
Шефът на Mercedes разкри как клиентите ще преминат на електромоболи
Колите на Volkswagen получават дигитален ключ чрез Samsung Wallet
Градска кола на старо за 10 000 евро – ето 4 добри варианта
Това е двигателят, който всички тунинг компании обожават
Електрическият камион на Tesla идва в Европа
Око-Флекс поведе Левски към разгром с 6:0 срещу Спартак Варна
В кадър: Пожар избухна между "Младост" и "Малинова долина"
Ще плащат, за да останат: Източният фланг на НАТО се бори за американските войски
Йотова към българите в Северна Македония: Няма да се отречем от вас