Социалните жилища влизат сред приоритетите на държавната жилищна политика

Държавата ще пише национална програма за социални жилища. Общините на някакъв етап също ще разработват жилищни стратегии и програми, след като проучат и прогнозират жилищните нужди, тъй като в тях е концентрирана отговорността за осигуряване на социални жилища.

Стратегията за демографско развитие пък се планира да бъде обвързана с осигуряването на достъпни жилища за младите семейства.

Това съобщи депутатът и председател на парламентарната комисия по регионална политика Димчо Михалевски на форум за жилищната политика на държавата, организиран от Хабитат България.

Подобряването на енергийната ефективност на жилищния фонд, обновяването на съществуващия фонд и осигуряването на адекватни социални жилища за маргиналните групи също са сред приоритетите в националната жилищна политика, коментира Михалевски.

Той обаче призна, че от сегашната жилищна политика особени резултати няма, тъй като има проблеми с осигуряването на социални жилища за нуждаещи се домакинства, с териториалното и устройственото планиране, кадастъра, обновяването и т. н. По думите му държавата трябва да изработи жилищна политика с ясни цели и задачи и реалистично финансиране, а не като заложеното в Националната жилищна стратегия от 2004 г., което не може да бъде изпълнено - обновяването на над 684 хил. жилища в периода 2006 – 2020 г. за над 4,1 млрд. лева.

Що се отнася до социалните жилища, според Михалевски трябва да се разработи модел на публично-частно партньорство за изграждането на достъпни социални жилища.

Държавата си е поставила за цел до 2018 г. поне 60% от териториите да са покрити от кадастрални карти, подчерта Михалевски. В момента кадастрални карти има за около 18 на сто от територията на страната, като голяма част от тях имат нужда от корекции. До 2019 г. пък се планира да бъдат готови около 220 общи устройствени планове на общини. В момента устройствени планове имат само 38 общини.

Димчо Михалевски посочи още, че е необходимо създаването на катастрофичен пул и въвеждането на задължителна застраховка срещу катастрофични рискове, която да се събира от данъчните органи. Според модел отпреди пет години за катастрофичния риск от земетресение у нас застрахователните щети могат да достигнат 400 млн. евро, а общите икономически загуби могат да достигнат до 8 млрд. евро, или 30% от БВП, подчерта той, като допълни, че в момента само около 8% от жилищата имат застраховка срещу катастрофични рискове.