Емил Хърсев и Чавдар Найденов в спор за данъчното облагане

Защо изборите винаги съвпадат с обсъждането на важни теми, като увеличение на пенсии и заплати и евентуалното отпадане на плоският данък и какъв знак е това за инвеститорите коментират пред Bulgaria ON AIR социологът Чавдар Найденов и финансистът Емил Хърсев. И двамата са категорични, че политическата нестабилност дава лош сигнал за инвеститорите, но са на полярни позиции за плоския данък.

Найденов смята, че има заблуда за приноса на прогресивния данък, защото „от  2001 г. до 2008 г., през целия преход на прехода, имахме растеж на икономиката и не разбирам защо това трябва да се възприема като популизъм и природно бедствие".

"Ако трябва да се сложи клеймо, аз бих избрал плоския данък. Аз гласувам за прогресивния, като по-добър за данъкоплатците“, сподели своята визия за данъчното облагане той.

Емил Хърсев обаче даде някои примери за пропорционалното облагане, както то е съществувало през по-голямата част на развитието на света.

„Сега страните се намират в конкуренция помежду си и сегашният пропорционален данък дава по-големи постъпления в бюджета и прави системата проста, прозрачна и видима, тя работи", категоричен е финансистът.

Но и Найденов и Хърсев смятат, че са необходими промени в политиките при правене на бюджета.

Според социолога в този момент за политиците не е толкова важен финансовият закон, защото обикновено досега при обсъждането му са отделяли поне два дни, в които са водели ожесточени дебати, „а сега разискванията на първо четене минаха за два часа“. Той е на мнение, че за държавата е добре да има добре обсъден бюджет, за да има на какво да стъпи в бъдещите си разходни политики.

„Това, че нямаше обсъждане, се обяснява с това, че правителството е в оставка и няма да го изпълнява", посочи Емил Хърсев. "Говоренато по бюджета минава в сферата на популизма, но аз и не очаквам професионално обсъждане, което трябваше да е минало в Националния съвет за тристранно сътрудничество и в парламентарните комисии. За инвеститорите тази ситуация изглежда нестабилна, страната няма правителство с хоризонт напред и се отива към предсрочни избори, което не е нещо необичайно в последните години.“

По думите на Найденов при правенето на политика трябва да се наваксва на пазара на труда – „там, където има изоставане - при заплатите“.

„Доходите изостават шест пъти от средното за Европейския съюз, докато при производителността на труда само два пъти. Редно и нормално е за икономиката, като това не е популизъм, да има съответствие между нивото на доходите и производителността и то да е около две. Води се системна политика от години на подтискане на доходите и пенсиите, като се смята, че това дава конкурентно предимство", обясни Найденов.

Хърсев обаче не смята, че някой подтиска доходите. Според него такава е икономиката на страната и това може да произведе.

„Погледнете в балансите на фирмите, няма възможност да се увеличат разходите на труд и те да останат на пазара", посочи той. "Бюджетът няма общо със заплащането на труда, с изключение на освен на държавните служители, които отдавна изпревариха по заплати частния сектор. През годините на кризата и депресията нито една година няма намаление и дори задържане на работната заплата, тя расте много повече, отколкото БВП на страната. В една добре построена финансова система от бюджета не трябва да излиза нито лев за субсидиране на пенсионната система.Самият факт, че от бюджета се налага да попълваме и доплащаме дупката в НОИ, показва, че системата не е балансирана“.

Найденов прогнозира, че увеличаването на минималната работна заплата ще се отрази добре на пазара, защото ще го стимулира и много повече хора ще излязат на пазара, ако имат нулева ставка, като това ще стимулира икономиката. 

Хърсев обаче е убеден, че към нивото на минималното увеличение на заплатите, както е заложено в бюджета за догодина, ще се адаптира и останалото възнаграждение.

„Тогава работодателските организации ще се откажат от разкриване на нови работни места и ще оптимизират персонала", каза той.

Вижте повече във видеото!