Битката за бъдещето на Украйна

Само няколко снимки на загинали бойци и цветя в центъра на Киев напомнят за драматичните събития, които се развиха преди година на площад "Независимост", известен като Майдана. Барикадите и палатковият лагер отдавна ги няма. Градът създава усещане на унилост и травмираност в очакване на парламентарните избори на 26 октомври.

Енергията и надеждата за ново начало по време на революцията бяха пресушени от войната, която взе 3 600 жертви. Крим вече го няма, големи части от югоизточната индустриална област Донбас са в ръцете на сепаратисти, а примирието е крехко.

Няма кой знае какви добри новини. Украйна изгуби ценно време за реформиране на икономиката си, която е на ръба на разпадането. Първото следреволюционно правителство включваше някои от активистите от протестите на Майдана и се оказа плачевно слабо, без опит и умения.

Павло Шеремета, който подаде оставка след шест месеца като министър на икономиката, каза, че старите нагласи са били толкова вкоренени, че е имал твърде малък контрол над собственото си министерство, което било реплика на Госплана - комитета по държавно планиране на икономиката от съветско време.

"Прекарвах по три часа на ден в подписване на 200-300 документа. Повечето бяха пълни безсмислици, произвеждани от апарата, за да оправдае съществуването си", заяви той.

Решаващият фактор, политическата воля да се промени постсъветският ред в страната, е подозрително отсъстващ в Украйна. Спешните реформи бяха забавени от украинския парламент - Радата, останка от стария режим. Целта на изборите е да се укрепи властта на президента Петро Порошенко и да му се даде контрол над законодателството, пише в свой анализ The Economist.

"Трябва да създадем нова децентрализирана система на управление, иначе никакви реформи няма да са възможни", заяви вицепремиерът Володимир Гройсман, съюзник на Порошенко. Ако президентската партия Блок на Порошенко спечели абсолютно мнозинство, Гройсман може да е следващият премиер. Ако ли не, Порошенко вероятно ще сформира коалиция със сегашния премиер Арсений Яценюк, който е кандидат в националистическа листа.

Както винаги в Украйна, нищо не е каквото изглежда. Изборите няма да променят системата, в която депутатите са изразители на бизнес интереси и могат да бъдат продавани и разменяни. Новият парламент вероятно ще бъде доминиран от стари муцуни с нови маски. Омразната Партия на регионите си отиде, но духът й живее в партиите Силна Украйна и Опозиционен блок.

Твърди се, че олигарси като Ринат Ахметов, Сергей Левочкин и Дмитро Фирташ, които са обвинявани в корупция от американски официални лица, продължават да влияят върху съставянето на партийните листи, включително на Народния фронт на Яценюк. Игор Коломойски, най-силният олигарх и губернатор на Днепропетровска област, крепост на антисепаратистката съпротива, няма своя партия, но ще контролира много от гласовете.