С помощта на държавата и Европейския съюз работещите в рибната промишленост на Латвия все още се опитват да изправят глава. Мнозина продължават да очакват, че руският пазар ще се отвори за тях в скоро време. Експерти от отрасъла обаче предупреждават: няма нито един сигнал, който да сочи, че тези надежди са основателни. Дори да стане чудо, то пазарът на съседната свръхдържава вече няма да бъде такъв, какъвто беше преди за латвийските производители, защото покупателната способност в Русия съществено е намаляла, пише местното електронно издание Diena.
Ръководителят на предприятието Karavela Андрис Бите разказа, че през последните години именно заради успеха на руския пазар латвийските дружества от рибната промишленост са се разраснали, но подчертава в същото време, че упреците за неспособността на дружествата от сектора да се пренасочат са несправедливи.
"Дълги години в Русия нашата рибопреработвателна промишленост се ценеше - това важеше и за нашите продукти, и за нашите марки. Отрасълът печелеше добре. Разбира се, че такова положение, когато има пазар, на който си в доминиращо положение - независимо дали това е Русия или Америка - те замайва. На мен обаче не ми харесва, когато се отправят упреци: е-е-е, та нали отдавна се усещаше, че ще настъпят проблеми в сътрудничеството с Русия. Само че, ако руснаците купуваха в големи обеми, то защо ние да не им продаваме? Само защото назряват проблеми?", задава риторичен въпрос Бите.
Той поясни, че много предприятия не са били мотивирани да търсят нови пазари за продукцията. Производствените мощности бяха натоварени, хората имаха работа, плащаха се данъци и се получаваше печалба.
"Алтернативни пазари търсеха само тези, които бяха принудени да правят това. И ние търсехме, а тъкмо поради тази причина сега нашето предприятие по-лесно преживява случващото, добавя Бите. Руският пазар на Karavela създава близо 15% от оборота, а със загубата му приходите са намалели, но пък компанията не е на минус. Наложило се асортиментът да бъде преориентиран и по-активно да се продава в други страни.
Русия е повлияла само частично на обема на продажбите на рибна продукция на предприятието. По-сериозни проблеми възникнали заради срива на националните валути на такива страни като Казахстан, Узбекистан и Азербайджан.
"Целият средноазиатски район заедно с Русия и Украйна миналата година гарантира близо 40% на оборота ни. Сега доставките до Русия са спрени напълно, с Украйна всичко на практика спря, защото там настъпи ад и никой няма пари. В Средна Азия обемите на реализираната продукция рязко се свиха, веднага след като валутите се девалвираха и всички вносни стоки поскъпнаха. На хората им трябва време, за да свикнат с новите цени", отбелязва Бите.
Шпроти в Япония
Президентът на Латвийската асоциация на заетите в рибната промишленост Дидзис Шмитс подчерта, че засега е трудно да се прогнозира доколко успешна ще бъде борбата за развитието на износа на нашите шпроти извън пределите на традиционните им пазари. В момента обемът на пласмента им е относително добър - шпроти се изнасят в 55 страни. Едно от направленията е Китай, за който много се говори. Интересно е обаче, че в Япония, където експортът се обсъждаше по-малко, латвийските рибни консерви се продават значително повече и всяка година се очертава изразена тенденция на растеж.
"По-подробно ще могат да се обсъждат резултатите след две години. Що се отнася до Китай, то всичко зависи от готовността на китайците да променят хранителните си навици. Сега виждаме огромен потенциал, заможните граждани на Китай се увеличават повече от всякога, опитват се да открия всичко ново за тях, включително и европейското", отбелязва Шмитс.
Зелена светлина за сардините
Ръководителят на асоциацията на заетите в рибната промишленост на Латвия призовава представителите на отрасъла да помислят за нови възможности за развитие на производството, които дава Балтийско море. Например наред с хамсията и салаката, могат да се преработват сардини, които сега станаха много популярни продукти в Западна Европа, САЩ и Канада.
(БТА)


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Купувачите у нас се отдръпват от имоти "на зелено", вторичният пазар набира сила
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 1
Целта за растеж на Китай се превърна в капан за Си Дзинпин
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Масирана руска ракетна атака срещу Прилуки: Броят на жертвите нараства до 14, 50 са ранени
Европа си вади погрешни поуки от войната с дронове на Русия
Дейтън спря войната, но не реши спора в Босна: защо Вашингтон отново трябва да се намеси
преди 10 години Когато има и други губещи , освен нас , има някакъв шанс да се търси решение, т.е.да се бяга от чуждата зависимост! отговор Сигнализирай за неуместен коментар