Неприятните резултати от Brexit

Отброяването на дните вече започна. След като на 29 март британската министър-председателка Тереза Мей задейства член 50 от Европейските договори за излизането на страната ѝ от ЕС, времето за преговори е точно две години. Ако за този срок Брюксел и Лондон не постигнат договореност за детайлите на Brexit, Великобритания автоматично и изцяло напуска Общността - без споразумение. Главният преговарящ на ЕС, французинът Мишел Барние, каза, че времето не чака, но въпреки това се надява на едно „сърдечно споразумение” между двете страни. В Брюксел той представи и своя график за предстоящите разговори, пише Бернд Ригерт за Deutsche Welle. 

Според този график преговорите стартират през юни с темата за бъдещето на онези около 3 милиона граждани на ЕС, които в момента пребивават във Великобритания или пък ще се преместят там преди напускането ѝ. ЕС иска Лондон да гарантира на тези хора същата свобода на усядане и същия достъп до пазара на труда и до социалната система, с които те разполагат в момента. Тези права трябва да се прехвърлят и върху членовете на техните семейства, при това без ограничение във времето. Съответно Евросъюзът ще гарантира същите права на близо 1,2 милиона британци, които в момента живеят и работят на негова територия.

След тази първа фаза идва ред на разговорите за финансовите задължения, които, според Барние, Великобритания ще има към ЕС след излизането си. Главният преговарящ изрично посочи, че не става дума за някакво „наказание заради Brexit”, както тези задължения се тълкуват в Лондон, а за „изравняване на членската сметка” на Великобритания. В рамките на настоящия бюджет на ЕС Лондон е поел определени финансови ангажименти по различни програми чак до 2020 година. Освен това в рамките на членството си британците са обещали финансови помощи за трети страни като Турция или Украйна. Еврокомисията засега не посочва точната обща сума на тези финансови задължения, но според предишни нейни изчисления те възлизат на около 50-60 милиарда евро. Някои медии твърдят дори, че става дума за цели 100 милиарда. По темата главният преговарящ каза, че двете страни най-напред ще се договорят за методиката, по която да се изчислят задълженията на британците.

На трето място Мишел Барние иска да уреди въпроса за граничния контрол между Обединеното кралство и Република Ирландия. Защото след Brexit външната граница на ЕС ще разделя членката на ЕС Ирландия от Северна Ирландия, която спада към Великобритания. Ирландците и британците искат тази граница да остане колкото е възможно по-пропусклива за движението на хора и стоки. Но как точно може да стане това - тепърва ще обсъждат юристите и специалистите, участващи в преговорите.

Спазването на бъдещото споразумение между Великобритания и ЕС ще се контролира от Европейския съд, включително и след излизането на страната, когато Лондон вече няма да има свой съдия в Люксембург.

Втората фаза от преговорите, в която ще се уреждат бъдещите отношения между Великобритания и ЕС, условията на прехода и евентуалното бъдещо търговско споразумение, може да започне едва след успешното приключване на първата. В тази връзка Мишел Барние поясни, че Евросъюзът ще прецени кога е приключена първата фаза, но „това, разбира се, не може да стане, ако атмосферата е лоша и цари взаимно недоверие”.

Европейската комисия се надява първата и втората фаза от преговорите да приключат до октомври 2018, защото до март 2019, когато Великобритания окончателно ще напусне, споразумението трябва да бъде одобрено от всички страни-членки, от Европарламента, а вероятно и от някои национални парламенти.

Великобритания начаса отхвърли графика, предложен от ЕС. Министър-председателката Тереза Мей каза пред BBC, че председателят на Еврокомисията Юнкер тепърва ще разбере колко костелив орех е тя самата. Според Мей преговорите по първата и втората фаза трябва да се водят успоредно.

Дейвид Дейвис, главният преговарящ от британска страна, заяви на свой ред, че неговата страна няма да позволи на ЕС да я поставя под натиск. Според него графикът на Барние не е нищо повече от обикновено предложение. Дейвис смята, че за финансовите ангажименти на страната му към ЕС трябва да се говори едва в края на преговорите, но той със сигурност нямало да се съгласи да се платят 100 милиарда. „И ако накрая напуснем без договор, тогава няма да има съвсем никакви пари”, каза Барние пред АйТиВи. Освен това британското правителство не е съгласно да зачита присъдите на Европейския съд, които може да бъдат произнесени след Брекзита по жалби на европейски граждани във Великобритания.

Казано накратко: в момента се спори още по предпоставките за започване на истински преговори. А това означава, че никой не знае кога изобщо могат да започнат тези преговори. Ясно е обаче, че най-напред трябва да се изчакат резултатите от предсрочните избори за Долна камара на британския парламент на 8 юни.