Лукойл планира нови инвестиции в Ирак

Ирак изненадва положително петролната индустрия, започвайки бързо да изплаща натрупаните си дългове, заяви ръководителят на руската компания Лукойл. Той пое обещания и за повече инвестиции, които да позволят звезден растеж на добива на втория най-голям производител в ОПЕК, съобщава Ройтерс.

Ирак се превърна в най-бързо разрастващия се петролен производител в света, като добивът му нарасна с 50%, откакто подписа договори за десетки милиарди долара с компании като Лукойл, BP, Exxon Mobil и Royal Dutch Shell в края на миналото десетилетие, за да подкрепи развитието на огромните си петролни полета.

Растежът на добива до около 4,5 млн. барела на ден все пак е по-бавен спрямо първоначалните планове, като големите петролни компании неведнъж са се оплаквали от бюрокрация, слаба сигурност и нарастващи дългове.

Изплащането на дълговете по инвестициите на големите компании се е забавило още повече през последните две години заради срива на цените на петрола. Вагит Алекперов, главният изпълнителен директор и основен акционер в Лукойл, казва обаче, че ситуацията се променя.

„Ирак активно се изплаща на операторите. Ситуацията се променя драматично“, каза Алекперов за Ройтерс в интервю по време на срещата на ОПЕК във Виена, където се срещна и с няколко министри и представители на организацията.

Засегнат от ниските цени на петрола, очаква се Ирак да има недостиг на финансиране в размер на 17 млрд. долара тази година, освен ако не си подсигури още средства, твърди Международният валутен фонд (МВФ). Разходите в борбата срещу бойци на ИДИЛ е друго бреме за страната.

През май Ирак постигна стендбай споразумение с МВФ за 5,4 млрд. долара, което може да отключи международна помощ за още 15 млрд. долара през следващите три години.

„Знаем за разговорите с МВФ и знаем, че МВФ е поставил условие на Ирак да изплати задълженията си към контракторите“, каза Алекперов.

„Надяваме се, че ще изплатят всичките си задължения до ноември, за да можем да стартираме нов кръг от инвестиции до края на годината. Дългосрочната ни цел за производство в Ирак остава без промяна – 1,2 млн. барела на ден. Иракските полета имат огромен потенциал“, добави шефът на Лукойл.

Компанията произвежда 0,4 млн. барела на ден в Ирак и ако наистина утрои добива си от полето West Qurna, страната ще може да произвежда по над 5 млн. барела на ден.

Само Русия, Саудитска Арабия и САЩ произвеждат по повече петрол – по над 10 млн. барела на ден всяка. Ирак в крайна сметка се надява да намали разликата и да изважда по 8 млн. барела на ден от огромни си залежи. Страната има петите най-големи залежи в света след Венецуела, Саудитска Арабия, Канада и Иран.

Алекперов добави, че се надява до края на годината Техеран да разкрие детайли за нови договори за проучвания с големите петролни компании, чакани вече над две години, с цел подкрепа на инвестициите. Той добавя, че Лукойл е готова да инвестира милиарди.

Алекперов очаква добива да нарасне още повече в страни като Саудитска Арабия, Иран и Ирак, докато по-бедните страни членки на ОПЕК с по-високи производствени разходи ще изпитат трудности заради по-трудната икономическа ситуация у дома.

„Нито Нигерия, нито Венецуела могат да увеличават добива в момента“, каза той.

Сривът на цените на петрола доведе до сериозен спад на инвестициите в цял свят. През миналата година те са възлизали на 300 млрд. долара, докато само за първото тримесечие на тази година те са в размер на 100 млрд. долара, твърди Алекперов.

„Последствията са огромни. Ръстът на цените в бъдеще може да бъде много значителен“, добавя той.

В Русия, където компаниите печелят от обезценяването на рублата след спада на цените на петрола, Лукойл иска да увеличи добивания обем с 25-35% тази година, за да запази производството стабилно.

Алекперов очаква повечето други руски компании да направят същото, за да компенсират намаляващото производство от по-остарелите полета в Западен Сибир.

Лукойл изразява интерес и към закупуването на по-малкия си конкурент Башнефт. Правителството иска да продаде компанията, за да запълни бюджетни дупки в рядък приватизационен ход от страна на Кремъл, който през последните 15 години засили държавния контрол върху петролната индустрия.

„Все още не сме отправяли оферта. Не сме виждали никакви документи за Башнефт, които да можем да проучим. Това, което ни интересува, е доброто икономическо състояние, а не обемът на производство“.

Изпълнението на продажбата по прозрачен и отворен начин с банки, координиращи процеса, е ключово, за да изпрати правителството силно послание към инвеститорите. „Това ще сигнализира нова ера в развитието на частния сектор в Русия“, допълва Алекперов.