ЕЦБ може да понижи прогнозата си за инфлацията в еврозоната

Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно няма да обяви днес нови стимулиращи мерки, тъй като все още прави оценка на последиците от рязкото поевтиняване на петрола върху икономиката на еврозоната, предава DPA.

За последен път ЕЦБ намали основната си лихва по рефинансирането  през септември - до историческия минимум от едва 0,05 на сто, а лихвата по депозитите бе понижена от минус 0,1 процент до минус 0,2 процента. Целта бе да се съживи икономиката на региона и да се избегне заплахата от дефлация.

Оттогава обаче поредица не особено положителни данни очертаха слабото състояние на валутния съюз, чиито растеж остава вял, а инфлацията е почти нулева на фона на поевтиняването на петрола.

Днешното заседание на 24-мата членове на управителния съвет на банката ще бъде първото обсъждане в новата централа на ЕЦБ, помещаваща се в 45-етажен небостъргач във Франкфурт.

След като през септември банката намали прогнозата си за растежа и инфлацията, анализаторите очакват, че заради спада на цените на петрола президентът Марио Драги ще представи нови, още по-ниски оценки за инфлацията на пресконференцията след
заседанието.

Перспективите за по-ниска инфлация на свой ред вероятно ще  подтикнат ЕЦБ да обяви нов кръг мерки за стимулиране на растежа в началото на идната година, включително механизъм за изкупуване на държавни облигации.

Тази стъпка би била допълнение към вече обявените програми за изкупуване на активи от частния сектор.

„Очакваме Драги да даде сигнал, че се подготвят нова доза парично облекчаване, което ще бъде факт в началото на следващата година“, заяви Марко Вали, главен икономист, отговарящ за еврозоната в UniCredit.

Проблемът за ЕЦБ при оценката на влиянието от поевтиняването на петрола върху икономиката на еврозоната е, че спадът на котировките представлява нож с две остриета. От една страна по-ниските цени на черното злато помагат на икономиката да намали разходите за енергоносители, но от друга те повишават опасността от дефлация и понижават приходите на страните производителки на петрол, които са същевременно износни пазари за стоките, произвеждани в еврозоната.