Европейският бизнес е пристратен към парите на банките

Европейските компании твърде много разчитат на банките да задоволяват финансовите им нужди, като по този начин възпрепятстват усилията за съживяване на икономиката в региона, докато самите банки свиват кредиторската си дейност.

Предприетият наскоро завой към алтернативни източници на капитали като пазарите на акции и облигации е добре дошъл, но процесът тече прекалено бавно. Европа се нуждае от революция, не от еволюция, пише Bloomberg.

Европейската централна банка (ЕЦБ) определи като пречка пред икономическото възстановяване провала на бизнеса да последва примера на конкурентите си отвъд Океана, които черпят ресурси от фондовите пазари или чрез емисии на корпоративни облигации, вместо да теглят от банките.

Именно зависимостта на европейските компании от банките е и причината ЕЦБ да е фокусирана върху наливането на пари в банките чрез покупки на обезпечени с активи облигации и отпускането на дългосрочни заеми, с надеждата средствата рано или късно да се завъртят в икономиката.

По-доброто решение на проблема обаче е корпоративните лидери да бъдат по-смели във финансирането на компаниите си, особено като заобикалят банките и теглят пари директно от инвеститорите.

Европейските компании от дълго време следват бизнес модел, в който големи и мощни банки имат водеща роля във финансирането и управлението на фирмите. Близката връзка между корпоративния директор и банкера е очевидно преимущество, когато дойде време за сключването на нов заем. От друга страна обаче може да бъде и неудобство.

Пример за това е възникването на конфликт на интереси, когато банките са и кредитори (тогава обикновено искат мениджърите да намалят риска, за да са в състояние да изплащат заемите си), и в същото време акционери (тогава обикновено искат мениджърите да поемат по-големи рискове, за да повишат възвръщаемостта към инвеститорите и цените на акциите).

Проучване на YouGov сред 218 средни и големи европейски компании, публикувано от Allen & Overy, показва, че 43% от финансирането на бизнеса идва от банки, бележейки минимална промяна спрямо 44% преди 5 години. Новото банково кредитиране обаче се свива с над 40% от 2008 г. насам, като се очакват нови спадове, въпреки че темпът на отпускане на корпоративни кредити расте.

Това означава, че други кредитори, най-вече мениджъри на активи, запълват дупката, оставена от банките. Пенсионни фондове, застрахователни компании, благотворителни обединения, дори хедж фондове, търсещи диверсификация на активите си, намират начини за директни инвестиции в компаниите. Алтернативните финанси задоволяват 41% от нуждите на бизнеса, като капиталовите пазари представляват едва 16%.

Проучването показва, че 31% от анкетираните прогнозират, че банковото кредитиране да намалее през следващите 5 години с 47%, като те очакват по-голям дял на участие на алтернативните източници за финансиране, а 24 на сто очакват по-засилено използване на капиталовите пазари за набиране на средства.

Въпреки това компаниите все още не са готови да се откажат от подкрепата на банките. Едва 33% отговарят, че предпочитат пряко да разговарят с инвеститорите, докато 53 на сто избират посредническата роля на банките . Останалите анкетирани мениджъри отговарят, че нямат ясна позиция по този въпрос.

Тези данни не говорят добре за европейски бизнес. На фона на новите изисквания за капиталова адекватност и свиващите се счетоводни баланси, които ще ограничат банковото кредитиране в обозримото бъдеще, лидерите на европейския корпоративен сектор трябва да отвикнат от банковите заеми и да бъдат по-изобретателни що се отнася до тяхното финансиране.