Европейските одитори критикуват функционирането на горещите точки за бежанците

Създаването на горещите точки за прием на бежанци в Гърция и Италия протича по-бавно от планираното и капацитетът все още не е достатъчен. Това констатират от Европейската сметна палата в свой доклад.

Препоръката на експертите е Европейската комисия да помогне на Гърция да се справи с недостатъчния капацитет на горещите точки. Нужни са и мерки за подобряване на условията за непридружените деца бежанци и в двете основни държави с горещи точки в ЕС, е записано още в доклада.

В документа се отбелязва масовата бежанска вълна през 2014 година и 2015 година, както и че броят на мигрантите значително намалява през 2016 година благодарение на затварянето на т.нар. „Балкански маршрут“ и споразумението с Турция за ограничаването на нелегалната имиграция.

Горещите точки са местата, в които се приемат влезлите в ЕС мигранти, прави се тяхната идентификация, включително с пръстова идентификация, и се регистрират. Преди споразумението с Турция процедурата предвиждаше и бързото прехвърлянето на пристигналите бежанци във вътрешността на двете страни с горещи точки – Гърция и Италия.

След като потокът на мигранти беше ограничен, пристигналите в горещите точки подават молбата си за убежище там. Това обаче означава, че мигрантите прекарват няколко месеца в тези центрове, докато стане ясно дали получават статут на бежанци. Съответно и горещите точки стават пренаселени, а това носи и своите проблеми, става ясно от анализите на одиторите.

Неправителствени организации критикуват страните, особено Гърция, за условията в тези центрове – липсата на достатъчно медицинска помощ, достатъчно пространство, както и липса на адекватна грижа за непридружени деца.

Италия пък отнася критики за неадекватен прием на пристигащите имигранти – голяма част от тях не слизат на сушата в центровете, което създава условия на нерегистрирани чужденци да навлязат в ЕС. Расте броят и на непридружените деца, които пристигат в страната в търсене на убежище – над 20 хил. са те към септември 2016 година.

И двете страни са получили помощ от ЕС – пряко и непряко (от агенциите), за справяне с проблема. През 2015 година и 2016 година средствата за Гърция са в размер на 352 млн. евро за спешна помощ и 192 млн. евро за хуманитарна помощ. Към края на 2016 година Италия е получила 62,8 млн. евро спешна помощ за справяне с проблема от ЕС.

Към края на ноември 2016 година към 45 хил. бежанци са настанени във вътрешността на Гърция, става ясно още от доклада на Европейската сметна палата. 

Развитието на проблема с бежанската вълна можете да проследите тук